Ние сме като затворено общество, външни хора трудно виреят, обичат да казват легендите на Левски. Затова и най-логичният избор за нов треньор бе сред фигурите, които са минали през „Герена“. Едни са се задържали по-дълго време там, а други – по-малко. Но дори един ден да са имали в съблекалнята на „Георги Аспарухов“, то те ще знаят за какво иде реч. А Станислав Генчев още от дете, както се казва, е бил част от гранда. Освен това, сам си помогна за назначението, след като привлече светлините върху себе си с представянето на Крумовград. И така роденият в Дряново специалист влезе в историята на Левски под номер 37 сред тези, които са носили синята фланелка като играчи, а след това са диктували събитията от треньорската скамейка.
Трябва да отбележим, че в около 80% от времето „сините“ са преследвали целите си със свои кадри. И така е още от детските им години. За пръв път с ролята на треньор е нагърбен Борислав Василев. Именно той е човекът, който дава идеята, че дружеството трябва да носи името Левски. А, освен че е от основателите, той е и сред първите играчи. От 1921 до 1927 година той изпълнява и длъжността треньор. С кратко прекъсване, когато Михаил Борисов поема нещата. Бившият белогвардеец също е бил играч преди да се изяви като треньор.
Третото назначение на свой човек се оказва и пробив за историята. Цветан Генев носи първата титла. Това се случва през 1933 година. Щафетата поемат Иван Радоев – Баба Рада и Венцислав Ангелов, но не успяват да го повторят. Втората титла обаче идва с друг свой човек – Кирил Йовович. Той извежда тима до първото място през 1937 година. Успехите обаче се изплъзват на един от най-обичаните играчи на Левски от онова време, а и дълги години след това – Димитър Мутафчиев (б.р. той ще вземе титла, но чак през 1953 година).
За сметка на това следващата легенда от подобен ранг – Асен Панчев – прави нещо историческо. Той е първият, който е ставал шампион и като играч, и като треньор! А в исторически план в неговите обувки ще влязат още 5 души. Това са Васил Спасов, Димитър Дойчинов, Иван Вуцов, Станимир Стоилов и Емил Велев. Сега Станислав Генчев ще има възможността да се нареди до тях, ако сбъдне мечтата на феновете и донесе титлата, която се превърна в мираж от 2009 година насам.
Най-често се случва „сините“ кадри да не могат да повторят успехите си като треньори. Иначе има един случай, в който става обратното, ако не броим, разбира се, Боркиша и останалите от първите години на клуба. Старозагорецът не може да се запомни почти с нищо като футболист на Левски, за който има само 5 мача преди да бъде върнат на Берое. Като треньор обаче носи първата титла на „сините“ след 5 години пауза.
А Наско Сираков и Васил Спасов пък са единствените, които са минали през всички нива на „Герена“ – играч, треньор и президент. И двамата са нападатели. А другото, което ги свързва, е искането за оставка. При Спасов обаче това доведе до промяна, докато Наско е във война само с част от публиката.
Има и трима, които са били футболист номер 1 на България, но пък като треньори титлата им се изплъзва. Това са Кирил Ивков, Павел Панов и Георги Иванов. Георги Тодоров пък е рекордьор по друг показател. Бившият нападател на „сините“ четири пъти поемаше тима на пожар. Елин Топузаков в три случая влезе в тази роля, както и Антони Здравков.
Играчи на Левски, които са ставали треньори на „сините“: Борис Василев, Михаил Борисов, Цветан Генев, Иван Радоев, Венцислав Ангелов, Кирил Йовович, Димитър Мутафчиев, Асен Панчев, Любен Петров, Васил Спасов, Георги Пачеджиев, Коце Георгиев, Йончо Арсов, Димитър Дойчинов, Иван Вуцов, Добромир Жечев, Кирил Ивков, Павел Панов, Иван Вутов, Георги Цветков, Михаил Вълчев, Ангел Станков, Георги Тодоров, Наско Сираков, Станимир Стоилов, Емил Велев, Антони Здравков, Ясен Петров, Георги Иванов, Николай Костов, Илиан Илиев, Викторио Павлов, Николай Митов, Елин Топузаков, Петър Хубчев, Живко Миланов, Станислав Генчев.
