Станислав Генчев трябва да реши още един проблем, който за втори път се появи в последните 4 сезона. И той е свързан с головете, които бележат „сините“ като домакини и гости. Традицията повелява тези на своя земя да са повече от тези навън. Все пак у дома и стените помагат, както се казва. Левски обаче завърши с паритет миналото първенство – 25 срещу 25! Вярно, гостуванията бяха с 1 по-малко, но пък „сините“ се провалиха в 4 домакинства, в които не успяха да отбележат. Да, едното бе срещу ЦСКА-София на Националния стадион, но все пак домакинството си е домакинство. Освен това те не успяха да вкарат на Крумовград и Черно море. И двата мача завършиха 0:0. Към това трябва да прибавим и загубата с 0:1 от Лудогорец. Интересното е, че като гост Левски не успя да се разпише в двойно по-малко мачове – 0:0 с Арда и 0:1 от ЦСКА 1948! Лошото е, че такава тенденция имаше и през сезон 2020/21! Тук ще оставим настрана ковидният 2019/20, където Левски завърши с отрицателен баланс – 13 гола у дома срещу 14 навън!
Традиционно Левски винаги е бил по-успешен на своя земя. Дори и головете да са били 2 или 3 повече. Трябва да отчетем също, че отборът завърши на една и съща позиция при Костов в двете класирания – това като домакин и това като тост. В първото „сините“ са трети с актив от 11 победи, 3 равни и 3 загуби, при голова разлика 25:6. Левски обаче зае и третата позиция при най-силните гости. Навън Костов и компания записаха 8 победи, 4 равни и 6 загуби, при голова разлика 25:24.
Сега за Станислав Генчев ще бъде добре, ако успее да сведе почти до минимум щетите на своя земя. Да, той няма да бъде застрахован от издънки в дербитата с Лудогорец или ЦСКА-София, но пък трябва да си спести поне равенства като това, което успя да постигне като треньор на Крумовград. Да не говорим за загуби като тази от ЦСКА 1948. Защото Генчев няма пред себе си възможността да компенсира с Европа такъв провал, както се случи с Костов.
