Мажоритарният собственик на Левски даде интервю, в което сподели своето мнение за бъдещето на клуба.
– Наско, къде виждаш Левски 10 дни преди старта на сезона?
– Къде го виждам или къде ми се иска да го видя? (смее се) Реално изграждаме почти нов отбор, с ново треньорско ръководство, с нов стил и начин на игра. Съвкупността от тези неща предполага, че ще има 2-3 месеца преболедуване. Разбира се, лично аз смятам, че имаме отбор, с който да стартираме успешно първенството. Истината е, че виждам Левски в Топ 3 в края на шампионата.
– Това ли ти е прогнозата?
– Всичко друго ще бъде или подценяване на собствените ни възможности, или надценяване на чуждите. Това е реалността. Направихме добра селекция, която при всички положения не е завършена. Ще ни трябва със сигурност още един централен защитник, но имаме времето, за да бъдем внимателни и да намерим човек, който да вдигне конкуренцията в тази част на отбора.
Последно представихте нов нападател – Мустафа Сангаре. Какво ще ни кажеш за него?
– Имахме нужда от двама централни нападатели и вече ги имаме. Като казвам, че ще вземем централен защитник, това не означава, че сме се насочили към подобряване само на тази позиция. Ако ни попадне нещо интересно и треньорското ръководство реши, че на определена позиция имаме нужда да се подсилим, имаме възможност да го направим и ще го направим.
– Тоест в бюджета за селекция има средства?
– Има средства! На мен ми се иска зимата да успеем да се подсилим с поне двама играчи на базата на това, което видим през есента. Искаме в следващите 5-6 месеца да наблюдаваме внимателно играчи, а след това да вдигнем още повече нивото на отбора. Имаме и за тези играчи бюджет, след като основният ни спонсор вдигна много парите по новия договор.
– Какво се случва с продажбите, приключиха ли?
– Към този момент оферти за наши играчи няма. Ако получим предложение и то удовлетворява и клуба, и футболиста, ще видим. Никой не е вечен за Левски. През последните години показахме, че когато има добра оферта за клуба, а играчът иска да замине, не му правим спънки.
– Каква беше ролята на Наско Сираков в настоящата селекция?
– Да одобрявам селектираните футболисти, както е било почти винаги. Треньорското ръководство винаги е имало пълен картбланш за новите попълнения, за които обаче си носят отговорността. Аз мога да кажа дали ми харесва даден играч, или не, ако ме попитат, но щабът си решава, отговорността е тях на и затова трябва да гледат с четири очи, а не с две.
– Доволни ли сте, че не продадохте Хосе Кордоба по-рано, а го направихте сега?
– Много глупости се изписаха по тази тема. Никога досега не бе идвала оферта за Хосе Кордоба, която да ме устройва. Офертите, които получихме за Хосе през тази година, не бяха за пренебрегване. Истината е, че през декември му обещах, че следващият футболист, който ще бъде продаден, е той. Продадохме Уелтън и му казах, че няма шанс да ги продам едновременно с условието, че през лятото ще бъде първият изходящ трансфер. Трябваше да си държа на думата и смятам, че той си го заслужи – с отношението си, труда, израстването. Имаше нужда от ново предизвикателство Хосе.
– Може ли да се каже за последните две години какви са печалбите от трансфери в Левски?
– Сега ме вкарваш в някакви счетоводни еквилибристики, в които не съм много силен. За разлика от някои други хора аз избягвам да на влизам в тази материя. Обичам да държа лист с написани данни (смее се).
– Очаквате ли новите попълнения да се развият така, както го направиха Уелтън и Кордоба, и да си отидат за милиони?
– Когато отборът играе добре, печели и се представя добре на терена, няма никакво значение дали играчите са нови, или стари. Успехите повишават цената, интересът към тях расте. Признавам си, че не правя подобни сметки. Вярвам, че за първи път от четири години е дошъл моментът Левски да изгражда отбор, не за да продава след това, а за да се бори за трофеи, а догодина живот и здраве да търси добро представяне в Европа. Не живеем с мисълта, че на всяка цена трябва да развием футболист и после да го продадем, за да оцелеем, както беше до сега. Сега ситуацията е по-различна. На базата на договорката, която по стигнахме с генералния спонсор приходите бяха силно завишени. Печелим, разбира се, много и от любовта на фенове те на Левски, която се изразява в посещение на мачове, абонаментни карти, членски карти и покупките в магазина. Магазинът е това, което до голяма степен спаси Левски от най-тъмните дебри, където бе попаднал.
– Какво ти говори това, че от миналата година Левски продаде 27 000 фланелки, а другите отбори заедно не събират и доста по-малка цифра?
– Това е фактът, който показва гордостта на привържениците, когато казват, че Левски е отборът на народа. Те с това го доказват. Левски е излязъл на друго ниво и може много по-спокойно да гледа към бъдещето, без по никакъв начин да е заплашен от фалит, приказки, които и в момента продължават да се чуват. Думата „фалит“ вече е много далеч в миналото.
– Ще успеете ли да се отблагодарите на феновете с трофей този сезон?
– Ако кажа, че няма да се борим за трофей, няма да съм аз, няма да е клубът Левски. Гарантирам, че всеки един футболист, всеки един човек от треньорското ръководство, от клуба – те знаят, че отборът още от първата минута на първия си мач ще играе, за да спечели трофей. Дали ще успее, това е спорт – един път печелиш, един път губиш. Няма да поставяме някакви грандиозни цели, но искам във всеки един мач всеки футболист и клубът да израстват. След това резултатите рано или късно ще дойдат. Виждам огън в очите на хората от треньорския щаб, виждам с какъв хъс работят. Всички знаем обаче, че в спорта ти трябва и малко късмет. Като бях на 42, нямаше да го кажа, но сега съм на 62 и е друго. Пожелавам на треньорското ръководство да има и малко повече късмет, малко повече от предишните години.
– След като Левски вече е далеч от фалит, кое е по-важно — да се печелят трофеи или да се чистят дълговете?
– И двете. Преди основно трябваше да чистим дълговете, защото те ни тежаха като воденичен камък на шията. Много хора не го разбираха и не го разбират и сега. Ние имаме споразумение с НАП, но и сме направили и доста плащания, които са за напред във времето. В даден момент пак ще трябва да погасяваме определени вноски. Ние, след като започнахме да си връщаме доверието на хората, контрагентите, не можем да си позволим да бъдем некоректен платец и да бъдем нечестни във финансовите си отношения. Задълженията към държавата трябва да бъдат погасени на всяка цена до стотинка. Имаме и други задължения, които не зависят изцяло от нас, но знаците към клуба са положителни и те не ни притесняват.
– Предполагам говориш за дълговете към Васил Божков?
– Да, Васил Божков колко пъти го повтори, че няма да си иска тези пари.
– А може ли да ги заличи?
– Пак навлизаме в правни въпроси, а там мога да сбъркам. Говорил съм и с адвокати, които не могат да ми дадат точен отговор. Предполагам, след като завършат делата между него и държавата, тогава ще има повече ясната по този въпрос.
– Как повлия работата на Ивков, а след това на Боримиров по отношение дълговете на Левски? При Ивков май не беше чистен дълг…
– Тогава бе трупан дълг. Истината е, че по отношение на работата на Ивков и Боримиров е безсмислено да говорим. При единия бяха натрупани около 12.5 млн задължения + 3 млн. към доставчици, докато при другия сме напът да изчистим всичко. Това, разбира се, не е резултат от работата единствено на Ивков и Боримиров, не трябва да хвърляме вината или лаврите върху определен човек. Мисленето на двамата как да се случи този процес обаче е съвсем различно.
Питам те, защото веднъж феновете направиха огромна хореография, на която присъства и лицето на Иво Ивков (б.р. – той беше заедно със Станимир Стоилов и Даниел Боримиров)…
– Така са преценили, направили са го.
– Теб те нямаше на тази хореография…
– Е, това е ясно, че е с определена цел. Това не ме притеснява. За мен, колкото хореографии са правени през годините, ти поне знаеш…
