Сираков говори за Костов, Генчев, Стоилов, Ивков, войната с феновете и може ли Левски да има нов собственик.
– Назначението на Николай Костов може ли да се определи като грешка?
– Напротив! Много съм щастлив, че имах възможност да работя една година с Ники. Той е фантастичен човек и фантастичен треньор. Преди месеци, на една пресконференция, му се извиних затова, което му причинихме през тази година. Истината е, че той дойде във възможно най-тежкия момент за Левски – годината, в която трябваше да чистим задълженията към НАП, без да можем да направим селекция, която се полага на отбор като Левски. Той работеше с изключително малък брой играчи, в много мачове се обръщаше към пейката и виждаше само юноши. Николай Костов учеше отбора да играе футбол, да държи топката и в огромна част от двубоите да има тотално превъзходство. Липсваше ни острота в нападение, най-вече в завършващата фаза. Никога думата „грешка“ не ми е минавала през акъла, когато е ставало въпрос за Ники Костов. За самите футболисти беше изключително важно да работят с човек като него. Костов имаше огромна роля за израстването на играчите, които продадохме Участието ни в баража с Айнтрахт, този плейоф вдигна много цената на нашите играчи.
– Сега само Станислав Генчев ли беше вариант?
– С никой друг не сме разговаряли. С Боримиров и Йовов, когато обсъждахме, го приехме като единственият положителен вариант за треньор на Левски. Генчев направи фантастичен сезон с Крумовград. Гледах му по-голямата част от мачовете. Беше ми важно да видя какво предлага Крумовград като отбор, исках да си изградя представа за треньора, който ги води. Впечатлението ми бе повече от отлично.
– Какво ти направи най-силно впечатление в неговата работа?
– Организацията в играта на Крумовград, себераздаването. Това бе отбор, който се бореше от първата до последната минута, независимо срещу кой играеше. Това искам да бъде пренесено и да го виждам в Левски. На играчите ще бъде трудно да се адаптират от стила на Ники Костов – с продължително разиграване, пълен контрол над топката, към това, което иска новият треньор, защото Генчев иска напълно различни неща от футболистите. Затова още в началото на интервюто казах, че на играчите ще им трябва малко време, за да превключат. Успокояващо е, че нашият отбор е изключително млад. Младите футболисти би трябвало по-бързо да се пречупят и да започнат да играят така, както иска новият треньор.
– Няма как да не засегнем темата за Мъри Стоилов. Мъри каза, че е приключил с Наско Сираков, а приключи ли Наско Сираков с Мъри Стоилов?
– Да ти кажа честно – аз приключвам с всеки един треньор, който в сегашния момент не води Левски. Приключвам не в буквалния смисъл на думата, но за мен е некоректно да обсъждам треньор, който в момента води отбор извън България и не е в Левски. Смятам сега да постъпя по същия начин. Какво има да обсъждам Станимир Стоилов? Мисля, че не е редно и бивши треньори на Левски да обсъждат настоящата ситуация в клуба. Това е въпрос на разбиране.
– Мъри Стоилов все пак не е само бивш треньор на Левски. Той е твой дългогодишен приятел и е легендарна фигура на „Герена“…
– Точно така.
– Има ли шанс един ден да се разберете и да се върне в Левски?
– Въобще не съм се замислял на тази тема. По простата причина, че той си тръгна, според мен, без никаква причина от Левски. Затова казах, че този случай за мен е приключен.
– На мен ми стана тежко заради това, че той си тръгна от Левски заради Иво Ивков….
– Този въпрос трябва да го задаваш на него.
– Задавал съм го, а отговорът бе, че Ивков бил много важен за клуба.
– В неговите очи е било така, но в моите очи Иво Ивков бе адски маловажен, а това е водещото и важното.
– Покрай тази раздяла с Мъри се зароди конфликт между теб и част от агитката, в частност с тарторът на Сектор Б – Любимир Костадинов – Младежа. Има ли надежда да седнете на една маса и веднъж завинаги да се разберете?
– Винаги съм готов да седна и да говоря с всеки. Нямам никакъв проблем. Само че те идват и искат да влязат по 50-60 човека. Да дойдат 5-6 човека и ще говорим, няма проблем. Техният проблем е, че нямат никакви аргументи срещу мен, вече. Всичките им аргументи отидоха на вятъра. Готов съм във всеки един момент да говоря, с когото и да е. Нямам проблем, че ми издигат тук (б.р. в Сектор А) плакати, даже ме правят по-известен, макар че нямам нужда от това нещо. Всеки има право да протестира така, както си реши. Големият проблем е, когато начинът на протеста, влияе на отбора. Големият проблем е, че те знаят, че е така и заради това го правят. Плакатите да ги вдигат, не е проблем за мен.
– Част от феновете настояват Наско Сираков да даде акциите. Какво трябва да се случи, за да даде Сираков акциите и на кого?
– Еми, не знам… Тази идея зрее там от много години. Те първо, водачите им там, бяха много неприятно изненадани, че акциите ги взех аз. Казвам неприятно в кавички. Второ – те настояват да върна акциите в клуба. Какво означава това?! И какво, връщам акциите в клуба и се отказвам от тях, а те с техните 10% почват да управляват Левски… защо трябва те да го управляват. Мога да намеря много по-сериозни хора от агитката, които да управляват клуба. Сигурно те много обичат Левски, но изключително много се съмнявам, че могат да го обичат повече от мен. Изключително много се съмнявам в това, както и че могат да ме убедят, че те го обичат повече. Да ми обясняват обаче, че те са Левски, а аз – не. Аз съм си дал 40 години от живота за клуба. Те са изключително важни за Левски. И по начина, по който се държат, те наистина пречат на клуба и то в момент, в който сме изплували от дупката, където бяхме. През миналата година платихме над половин милион лева глоби и искат да ме убедят, че това е от голяма любов… Това е 1/3 от парите, които дължим на общината. Тези пари отиват всяка година в канала от страшна любов.
– На два пъти беше близо до това да се разделиш с Левски, имаше варианти за нови собственици…
– Имаше, но засега такива няма. Ще си дърпам каручката, а и да ти кажа – нещата са коренно различни от ситуацията през 2020 г. Истината е… това сигурно ми се е отразило и на мен здравословно и всякак, аз го усещам. Сега начинът, по който функционира клубът, по който е структуриран, не всичко е перфектно, разбира се. Има още много неща, които трябва да се подобрят – някое болтче, някой чарк да се затегне, но начинът, по който изглежда клубът в момента, ми дава големи поводи за оптимизъм – начинът на функциониране на клуба, начинът на взимане на решения.
Да не се притесняват хората, които са срещу мен – не ги взимам аз решенията сам. Не бягам от отговорността обаче. Да, аз одобрявам всяко по-важно решение, което се взима, но в клуба е направена структура, която ми харесва, резултатите се виждат, а нормалните левскари ги оценяват.
– Как виждаш ЦСКА и Лудогорец?
– Много не съм следил. Винаги съм бил на принципа, че ако нашият отбор е добре, другите не ме вълнуват. Имахме много неща да оправим в отбора си. Засега селекцията ни е прилична. Надявам се до август да имаме поне две нови попълнения. ЦСКА е ЦСКА, няма какво да си говорим. При всички положения те ще са сред фаворитите. Лудогорец е с крачки пред другите отбори, но не толкова заради представянето им като отбор, а заради това, че имат играчи с фантастични качества. Те са пред всички, но не трябва да подценяваме отбори като Ботев Пд, Черно море, Локомотив Пд, които според мен, ще играят важна роля през следващото първенство. Ние си гледаме нашата къщурка. От първия мач ще излезем с нагласата да го спечелим, а така ще бъде и до последния.
– В момента върви европейското. Какво щеше да стане на мач Левски – ЦСКА, ако съдията не бе дал дузпа, както на мача Германия – Испания?
– Не ми се мисли! За мен това е 100% дузпа. Винаги съм симпатизирал на Испания. На това европейско ми харесват още Португалия и Англия. На Франция и Италия не симпатизирам по разбираеми причини (смее се). За мен не може да се намери нормално обяснение, заради което да не се даде дузпата за Германия. Ако тази дузпа бе свирена и вкарана, Германия продължаваше. Виждаме, че и на такива форуми се допускат ужасни грешки. В България тази дузпа щеше да бъде отсъдена. Иначе в потока на Испания виждаме, че има финали преди финала още от 1/4-финалите.