Ентусиазмът отново е завладял феновете на Левски. Това е обичайно състояние за тима от „Герена“ в разгара на лятото, макар че в последните вече доста години по правило то много бързо отминава. И в повечето случаи бива заменено от меланхолия. Сега сините отново са с напомпали мускули и сами си поставиха високи цели, макар от днешна гледна точка те да изглеждат непостижими. След последната контрола – 2:2 срещу неособено силния израелски тим Макаби Нетаня – новият треньор Станислав Генчев отбеляза част от неточностите – пропускането с лека ръка на голови ситуации и грубите грешки в отбрана, които бяха наказани от противника. Но все пак предпочете да наблегне на положителното и изстреля: „Имаме напредък в доста отношения. Като цяло сме готови за старта на първенството и ще започнем с победа“.
Та сезонът за сините стартира в събота, 20 юли, когато в „Надежда“ те ще се изправят срещу един от бившите отбори на наставника – Локомотив София. Ако съдим по думите му, то след мача, който започва в 21:15 часа, отборът ще е с три точки в актива и началото ще бъде „по мед и масло“.
За да се случи точно това обаче, Генчев ще трябва да развали не една, а цели две черни серии – собствена и клубна. Не изглежда като непосилна задача, но доста от предшествениците му се спъваха. Става въпрос за дебютните двубои в есенните полусезони на шампионата на последните треньори на тима.
През миналата кампания Николай Костов сам си постави за задача преследването на титлата, въпреки че съставът бе отслабен спрямо миналогодишния. И както се казва, още на старта билетът му към първото място бе скъсан – 1:2 на „Георги Аспарухов“ от ЦСКА 1948. Той наследи тим, правен от Станимир Стоилов. А всъщност и Мъри не тръгна с победа при втория си престой при сините – 2:2 срещу Локомотив Пловдив на „Лаута“. Левски започна сезон 2021/22 в трагично състояние – игрово и финансово. И бе воден от Живко Миланов, който бе назначен за постоянен наставник, след като преди това бе помощник на Славиша Стоянович. Сегашният асистент на Генчев бе такъв и на Георги Тодоров. Последният наследи Петър Хубчев – първо временно, а от старта на сезон 2020/21 и постоянно. С него начело Левски се сгромоляса в първия кръг на „Герена“ срещу Берое – 0:2.
Последният син наставник, тръгнал с успех в първенството, бе Петър Хубчев. През 2019/20 Левски сгази с 4:1 Дунав в Русе. Тогава Левски бе обезпечен отлично финансово, бяха привлечени чужденци с трансферни суми и имаше надежди, че тимът ще се държи дълго в борбата за титлата. В началото на 2020-а обаче в клуба настъпиха катаклизми след оттеглянето на боса Васил Божков, а пандемията от COVID-19 изправи клуба пред фалит.
Чужденците Славиша Стоянович (сърбин със словенски паспорт) и Делио Роси (италианец) също записаха победни дебюти в първенството. Това обаче не важи за други двама иностранци. Испанецът Пепе Мурсия се провали на „Георги Аспарухов“ срещу Локомотив Пловдив – 1:1. А сърбинът Славиша Йоканович дори загуби от този съперник у дома – 1:2. Между двамата Георги Иванов, който беше и спортен директор, падна с 1:2 от Берое в Стара Загора.
Станислав Генчев на три пъти води Лудогорец. Но организацията в Разград е друга. С орлите той неизменно печелеше дебютите си, единият от които беше срещу Левски. След тях той води още три тима. С които обаче неизменно се опарваше.
Лошата поредица стартира точно от „Надежда“, когато водеше Локо София. В първия мач от сезон 2022/23 червено-черните паднаха с 0:1 от Черно море. А в следващите два двубоя стигнаха само до ремита – срещу ЦСКА-София (1:1) у дома и Берое (1:1) в Стара Загора. Генчев започна 2023/23 начело на Ботев Пд, а на старта направи 1:1 в Битката за Пловдив с Локо на „Лаута“. След това обаче не спечели нито един от петте двубоя – 4 загуби и 1 реми – и бе освободен. С течение на кампанията пое Крумовград, като началото в новака в елита също бе каменисто – три последователни поражения от Лудогорец (0:1), ЦСКА-София (1:4) и Черно море (2:3).
В Левски ще е много важно Станислав да не допуска такива поредици без победа. Защото обстановката на „Георги Аспарухов“ от добра бързо става турболентна. И положението постоянно е „няма време“.
