„Птица без крила не лети“, казваше преди години легендата на Левски – Сашо Костов, като по този начин наблягаше на факта, че през годините сините винаги са залагали на бързи флангови нападатели (б.а. – какъвто бе той) и на типичен таран.
И през годините тимът от „Герена“ е имал емблематични футболисти на тези позиции. Нужно е да се върнем само малко повече от половин година назад, за да видим, че ширината и остротата в нападение идваха от бразилците Уелтън и Роналдо. Те не само че притесняваха сериозно противниковите бекове, а Уелтън понякога им се подиграваше, и носеха точки на терена, но и с трансферите си помогнаха изключително много Левски да е много близо до това да спечели още в редовното време мачовете си с НАП и Столична община, които бяха приоритетни.
Всъщност постът на фланговия нападател бе добре обезпечен през лятото. С идването си новият треньор Станислав Генчев първо заяви, че ще залага на любимата си схема 4-3-3, тоест няма да изневери на традицията. След първия прочит на състава обаче и със започването на селекцията – изходящи и входящи трансфери – той смени мнението си. И реши да се довери на използваната в предишния му клуб постройка с трима централни защитници и двама на върха на нападението. Така логично изникна въпросът какво е бъдещето на национала Марин Петков и взетите през зимата бразилци Фабио Лима и Евертон Бала. Отговорът го получихме още в контролите – първият бе преквалифициран в халф, вторият трудно печелеше доверието на Генчев и бе резерва (б.а. – а досега лекуваше и контузия), а третият стана чист нападател, редом до взетия от Крумовград таран Алекс Колев.
Без крила се очакваше играта на Левски да бъде по-мудна и по-неатрактивна. Нищо подобно обаче не се случи, а след първите три кръга в Първа лига сините са еднолични водачи с 9 точки и 12-1 голова разлика. И с изявите си направиха така, че феновете да чакат с нетърпение следващия двубой. Тоест синята птица не само че лети, но и го прави доста добре.
И без типични крила обаче тимът на Генчев изненадва по фланга. И заслугата за това е както треньорската концепция, така и няколко нови попълнения. Естествено, най-много в тези зони действат португалецът Алдаир (вдясно) и бразилецът Майкон (вляво). Интересното е, че двамата са коренно противоположни като качества – физически и спортно-технически, но поне до момента дават много добавена стойност. Алдаир (24 години, 3 мача, 1 гол, 1 асистенция) пристигна в тима по настояване на Генчев и бе нормално да бъде налаган за сметка на Патрик-Габриел Галчев. Португалецът остава с впечатленията, че е бавен. Той наистина не е от най-бързите на поста си, но компенсира с друго. Обича да играе с топката, има добро позициониране и виждане. И затова, въпреки че не дава толкова ширина на играта, е по-полезен към центъра на терена. С влизането там сините създават числено предимство спрямо противника в зоната, като отварят място за извеждащи пасове. Нещо такова опитваше миналия сезон да прави и Николай Костов, но много не му се получаваше. А и Алдаир прави така, че съперникът да следи внимателно за действията му, защото ако бъде изпуснат, може сам да напредне и вкара, както бе срещу Локомотив София. Наред с това е здрав и умее да печели единоборства.
Майкон (24 години, 3 мача, 1 асистенция) бе в нещо като „заварено положение“ – пристигна още през май, но трансферът бе финализиран след отварянето на пазара. В началото на подготовката бе със „спукани гуми“. Но от средата на контролите показа, че започва да си партнира добре със сънародника си Евертон Бала, който също бяга от върха на нападението към левия фланг. Всъщност последният след такова изтегляне и получаване на топката встрани реализира в мрежата на Ботев Враца. Майкон има много по-добра линейна бързина от Алдаир и затова често „марширува“ до аутлинията, като дава скорост и острота. Не го е страх и да шутира, когато се отвори възможност.
До момента Генчев използва отлично в ролята на жокер Мустафа Сангаре. Мощният таран изненадва със скоростта и повратливостта си. Той вече има два гола на сметката си. А и двата станаха със захождаме от лявата зона на нападението. При това срещу Локомотив Пловдив (2:0), преди да отбележи с мощен рейд, на два пъти направи подобни отигравания, които едва не завършиха с попадение. Във всичките тях прахта му дишаше Мартин Паскалев, който оставаше да го пази, защото Сангаре се вклиняваше в зоната между бека и централния бранител на противника.
Тоест до момента Левски не страда по никакъв начин от играта без типични крила. Като и без тях е намерил успешен начин да преодолява противниковите защити, при това често. А треньорът Станислав Генчев смело заявява: „Силни сме и по земя, и във въздуха. Знам, че ще спечелим“. Направи го преди двубоя с Локо Пд и се оказа напълно прав. Вярно, трудното за него и тима тепърва идва. Но стартът е повече от обнадеждаващ.
