Паузата за националните отбори настъпи и заварва Левски на върха във временното класиране. Ако говорим чисто като очаквания, мнозина виждаха „сините“ да бъдат някъде около върха, тъй като имаха и подходящата програма за постигането на тази цел.
16 точки от 21 възможни са много и малко, когато говорим за тим, който афишира амбициите си за нещо сериозно през кампанията. Ако броим успехите над Локо (Сф), Ботев (Вр), Крумовград и Хебър като очаквани, то приятната изненада дойде от „Лаута“, където бе надигран солидният тим на Локо (Пд).
Горчивина обаче оставят срещите с Лудогорец и Спартак (Варна). Всяка по различен начин. Поражението в Разград, поне този път, беше изключително злощастно и не описа реално футболната картина на „Хювефарма Арена“. Левски заслужаваше точка или три, но неумението пред гола и късметлийския удар на Кайо Видал направиха така, че столичани да инкасират първото си поражение от началото на кампанията.
Някъде там, с последния съдийски сигнал на Георги Кабаков, започнаха и първите наченки на трудности в Левски. Дойде трудната победа над Хебър с 1:0, а след това и безличното 0:0 със Спартак (Варна). В тях отборът нямаше необходимата острота в офанзивен план. Липсваше креативност и достатъчно желание за победа.
Най-доброто нещо пред Генчев и екипа му е, че паузата идва точно навреме. „Сините“ имат идеалната възможност да поемат въздух и стопират в зародиш традиционните проблеми, връхлитащи ги в края на лятото и началото на есента. Няма нужда да ви припомняме какви бяха мъките в тези периоди и при Станимир Стоилов, и при Николай Костов. Точно тогава левскарите обричаха сезона си на провал.
И за да не бъде Генчев част от тази компания, отборът му се нуждае от корекции. Паника не е необходима. Точно обратното. Отборът е лидер в първенството и като такъв трябва да посрещне трудностите със самочувствие. Продукцията срещу Хебър и Спартак (Варна) трябва да бъде максимално допустимия спад, ако се гони един мечтан от феновете шампионски ритъм.
А от какви корекции се нуждае Левски?
Първата от тях, поне за мен, трябва да се осъществи в атака. Тандемът Алекс Колев – Мустафа Сангаре временно може да бъде преустановен. Дуото беше истинска атракция в началните си мачове, но сега определено не буди страх сред опонентите им. Левски вече е разгадаем, а Спусъка и Батман по-скоро си пречат, отколкото да помагат на терена. Алекс спря с головете, а Сангаре вече няма тази експлозивна мощ, с която набързо спечели симпатиите на фенове и специалисти.
Генчев трябва да остане верен на футболната си философия, която налагаше в Крумовград. Един класически таран + бърз и подвижен втори нападател. Такива в Левски с „лопата да ги ринеш“. Евертон Бала, Фабио Лима, Марин Петков, Джавад Ел Джемили, та дори и Асими Фадига. Всеки един от тях може да заеме позицията, придавайки й скорост и техника.
Тук идва и проблемът с постоянството на част от гореспоменатите. Към написването на този текст най-окей сякаш изглежда Евертон Бала, докато при другите игровите амплитуди са притеснително резки. Непостоянството не ражда шампиона. Отчитаме като вариант за по-слабото им представяне някои слухове за изходящи трансфери, които биха могли да замъглят съзнанието им. Със затварянето на „пазара“ то би трябвало да се изчисти и вече да се мисли само за просперитета с настоящия им работодател.
Откъм физически аспект, Левски изглежда добре, за което „сините“ заслужават поздравления. Просто планът е силата да бъде комбинирана и с победоносни изяви на терена.
В защита ситуацията изглежда привидно спокойна. Да, грандът е само с две допуснати попадения. Ала тежките изпитания за отбраната тепърва предстоят, а с просто око си личи, че на мач столичани допускат по 1-2 грешки, които по-силните опоненти биха могли да накажат. Венецуелският национал Кристиан Макун ще бъде напълно готов за изява след паузата и вече идва любопитният момент, кой измежду Цунами, Димитров и Ван дер Каап ще изтегли късата клечка. Инвестицията в Макун е такава, че той едва ли е взет, за да бъде резерва и по всичко изглежда, че мястото му на скамейката ще заеме Ван дер Каап. Сработването на потенциално новата тройка бранители и вратарят Матей Маркович със сигурност ще бъде сред основните задачи на предстоящата мини подготовка. Продажбата на Пламен Андреев във Фейенорд ще остави празнина, която бързо трябва да бъде запълнена от хърватския страж.
Балканецът обаче се нуждае от класна алтернатива, тъй като Огнян Владимиров е голям талант, но все пак е само на 16 и е трудно за вярване, че „сините“ веднага ще инвестират в „нов Пламен Андреев“. Твърди се за преговори с Мартин Луков от Локомотив (Пд), което си е добра опция с оглед на опита и любовта, която бившият национал изпитва към гранда от „Герена“.
И не на последно място, ръководство и спортно-технически щаб, трябва да използват дните на пауза, за да се отърсят от напрежението. То се създава както от външни фактори, така и от вътрешни. В декларациите срещу Кабаков и БФС имаше резон, необходимо бе да се отрече и за скандал между Миланов и Ел Джемили, но трябва ли да се хаби чак толкова енергия в създаването на мантрата, че всички са срещу клуба в похода му към титлата!? С представянето си на терена „сините“ могат да направят така, че каквото и да направи Кабаков, примерно, те да го неутрализират с два гола в мрежата на противника. Да разгромят ЦСКА, независимо в 8, 12 или 99-ти кръг. Принципът „повече работа, по-малко думи“, изглежда подходящ. Не става въпрос и за пълно капсулиране, защото понякога проблемите в България, за жалост, се решават тогава, когато се надигне шум…
Наглед лежерни, почивните дни за Левски изглеждат фундаментални относно по-нататъшното развитие на шампионата. Това е времето, в което футболистите наистина трябва да повярват на себе си и Генчев, ако искат да гонят големи цели в Първа лига. А те се постигат с постоянство, спокойствие и най-вече победи.
Източник: Топспорт
