30 години – точно толкова изминаха от най-голямата победа на Левски над ЦСКА. На 23 септември 1994-а на националния стадион сините се разправят с вечния съперник – 7:1. И поставят рекорд, задминавайки митичното 7:2 от 17 ноември 1968-а.
Мач №1 у нас е в шестия кръг. Чакан е с интерес, въпреки че в първенството тимът от „Герена“ мачка наред, докато червените са прекалено колебливи и това води до няколко треньорски рокади. В предишния кръг Левски е сгазил брокерския Ботев Пд с 6:1, а 10 дни преди сблъсъка ЦСКА удря шамар на италианския гранд Ювентус – 3:2 в УЕФА, макар и заради нередовна картотека на Петър Михтарски по-късно да е присъдена служебна победа на Старата госпожа. Тогава начело на армейците е Божил Колев, а в дербито ги извежда Цецо Йончев.
Сблъсъкът между сини и червени винаги е ставал повод за „чесане на езиците“, а за онзи в действие влиза и мистиката. Да предрече как ще завърши мачът е потърсен съветският екстрасенс Анатолий Кашпировски, който става известен с това, че дава преки телевизионни сеанси по психотерапия и така лекува хора. Вестник „Спорт“ дори прави специална рубрика „Касандра – Пророчица“ и публикува: „7:1 за ЦСКА срещу Левски пророкува за утре Кашпировски“…
На терена обаче се случва точно обратното. Още в 12-ата минута сините организират нападение, което е увековечено в песен след това. Николай Тодоров подхваща атака през центъра, прави двойно с Боримиров и топката е пратена към Кременлиев на десния фланг. Той от въздуха я праща пред вратарското наказателно поле, където Илиан Илиев е абсолютно непокрит и нисичкият плеймейкър с нещо средно между странична и задна ножица праща топката в десния ъгъл – 0:1. А народното творчество ще „запечата мига“ с „Той е малък, но голям – „ала Пиола“ прави Илиан!“. В 20-ата обаче Сашо Марков подценява подаване на Викторио Павлов, бившият играч на сините Петър Михтарски овладява в пеналта и пронизва Пламен Николов – 1:1. 5 по-късно Мъри Стоилов пуска тънък пас към капитана Наско Сираков, който е фаулиран в пеналта от Росен Кирилов и съдията Димо Момиров отсъжда дузпа, която голмайсторът на Левски превръща без проблеми в гол – 1:2 (б.а. – в предишния кръг срещу Ботев изпуска 11-метров наказателен удар). В края на полувремето тимът на Георги Василев-Гочето решава всичко. Сираков получава от фал в наказателното поле, финтира бранител и поднася топката на Боримиров – 1:3. А в заключителния епизод Боримиров почти от аутлинията центрира към Сираков, който след удивителен отскок вкарва неспасяемо с глава в горния десен ъгъл.
През втората част Левски продължава да натиска, а в 64-ата минута Наско връща жеста – с пета извежда Боримиров, който за пети път опъва армейската мрежа. В 79-ата минута Янков се врязва в наказателното поле, а защитникът на ЦСКА Войнов играе с ръка и сините получават нова дузпа, която също е реализирана от Сираков. В 90-ата капитанът получава пас от Боримиров близо до голлинията – първите му два удара са избивани от защитници, но третият спира в мрежата – 1:7! Така Наско влиза в Клуб „4“ – преди него по толкова гола в едно вечно дерби са вкарвали за сините Димитър Йорданов-Кукуша и Никола Котков, както и Христо Стоичков от червените.
След сблъсъка Наско намира и начин да закачи Ицо, който след попаденията си излиза с №4 срещу сините. „Мачовете с червените винаги ми удължават кариерата. Те ми дават самочувствие, че имам още какво да покажа във футбола. Никога няма да забравя хилядите запалени факли след седмия гол. Беше чудесно! Лично аз обаче няма да си сменя фамилията на „Седмаков“, а името Сираков още често ще се изписва на таблото след моите голове.“ Именно с тези попадения той поставя и рекорд в шампионатните вечни дербита от 12 гола – никой не е вкарал повече от него.
След срещата Георги Василев-Гочето скромничи: „Нямам думи след този резултат. Такива мачове остават в историята на българския футбол! След като е постигнат, трудно може да се намерят неща, от които да съм недоволен. Независимо че съм отскоро в атмосферата на това дерби, никога не съм се залъгвал, че това е върхът ни. В ЦСКА проблемите са сериозни. Успяхме да се възползваме и да стигнем до убедителния резултат“.
А колегата му Цветан Йончев отронва: „Левски ни победи заслужено, видя се, че ние нямаме достатъчно силен тим, който да се противопостави. Отстъпвахме във всяко отношение, най-вече в кондицията. Моите футболисти издържаха физически само през първите 20-25 минути. След четвъртия гол и психически вече се бяха предали. Ще споделя, че положението в отбора е тежко и причините не са една и две, не са и в един или друг човек. Твърде много слабости допуснахме в организацията на работа, подготовката, селекцията“.
Заглавията на пресата са гръмки! „Нов рекорд във вечното дерби, Левски помете ЦСКА със 7:1“ – пише в-к „Спорт“ на първа страница, а материалът за случилото се на националния стадион е озаглавен: „Синя сопа отупа червен брашнен чувал!“. Някои ги избива на поезия и стигат доста по-далеч, перифразирайки „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ на Пейо Яворов, на „Когато син гръм удари, как червеното ехо заглъхва“…
А фенове на Левски се сещат за „пророчеството на Кашпировски“ – „Дали са му да гадае по черно-бели снимки и е объркал кои са сини и червени“, шегуват се те!
