Борислав Рупанов се наложи като основен футболист на Септември, след като бе преотстъпен от Левски. С игрите за новия си отбор заслужи и повиквателна за младежкия национален отбор. Роденият на 1 август 2004 година нападател записа вече 6 мача за Септември, в които отбеляза 3 гола. Преди това за два сезона в Левски има 7 мача. Първият му отбор е Пирин Благоевград, след това преминава през школата на Лудогорец, преди да стъпи на „Герена“. Ето какво сподели Рупанов.
– Бориславе, мнозина очакваха Септември да победи Спартак Варна. Смяташ ли, че заслужавахте повече от тази минимална загуба?
– Заслужавахме дори да спечелим, но това е футболът – понякога губиш, понякога печелиш. Може би бяхме малко пренавити за този мач и не ни се получиха нещата. В крайна сметка резултатът е заслужен.
– Сега ви предстои мач с ЦСКА-София. Всички сочат „червените“ за фаворит. Вие съгласен ли сте?
– Вярвам в качествата на нашия отбор, а това ми дава повод за оптимизъм. Вярвам, че можем не само да вземем точка, но и да спечелим този мач. Разбира се, голям плюс за нас ще е, ако ЦСКА-София ни подцени. Загубата от Спартак не може да ни се отрази, тя вече е забравена.
– Този мач по-специален ли ще е за теб? Идваш от Левски и никога не си крил, че си фен на „сините“…
– Не бих казал, че е по-специален. Аз съм млад футболист и всеки двубой, в който играя, за мен е много важен. Във всеки мач съм длъжен да показвам най-доброто от себе си. Да, идвам от Левски, но съм играч на Септември и сега искам този отбор да побеждава. Предпочитам трите точки, независимо кой вкарва головете. Аз съм в Септември, за да помагам на отбора и на моите съотборници.
– Как виждаш бъдещето си? Имал ли си разговори с Левски за евентуално завръщане през зимата?
– Не съм говорил с никого от Левски. Играя в Септември, докато ми кажат, давам максимума от себе си и когато свърши наемът ми в Септември, се връщам в Левски. Искам да се преборя за място в отбора. Първо искам да помогна на Септември да запази мястото си в Първа лига. След това ще мисля за Левски, но като всеки един футболист на този отбор искам да постигна успехи. Аз си ходя по мачове на Левски, левскар съм още преди да стъпя на „Герена“. Сега обаче не мисля за Левски, защото това ми пречи да се концентрирам върху представянето ми в Септември, така че в момента всичките ми мисли са насочени само към Септември.
– В Левски записа мачове като централен защитник, сега играеш като нападател…
– Още в Лудогорец, при Захари Сираков, си играх като нападател. В дублиращия отбор на Левски, когато тренирах при Елин Топузаков, също пристигнах като централен нападател. При Станимир Стоилов дебютирах на 17 години като нападател, но след това във втория отбор ми се наложи да играя като вътрешен халф. За позицията на централен защитник? Явно треньорите така са преценили. Аз съм млад футболист, така че играя, където ме пуснат и винаги давам максимума от себе си.
– Тогава къде се чувстваш най-добре на терена?
– В предни позиции се чувствам най-добре – зад нападателя, централен нападател. Но предпочитам да играя като централен нападател.
– Вече си младежки национал. Това е по-високо ниво…
– За всеки футболист е голяма чест да играе за националния отбор. Радвам се, че получих повиквателна и ще дам максимума от себе си за България.
– Изненада ли те тази повиквателна, или я очакваше?
– Със сигурност ме изненада. Доста бях целеустремен в Септември, защото много мачове в професионалния футбол нямам. Целият ми фокус бе насочен към Септември и не очаквах да бъда повикан. Въпреки головете които вкарах, бях доста изненадан.
– Каква е голямата ти мечта във футбола? Докъде искаш да стигнеш?
– Фен съм на Реал Мадрид и мечтата ми е един ден да играя в Испания. Испанският футбол ми е любимият. Мечтата ми е, ако не играя за Реал Мадрид, то поне да играя срещу тях.
