Една от първите задачи на Станислав Генчев след назначаването за треньор на Левски бе да обяви, че държи в състава да бъде привлечен опитен чуждестранен вратар. Причината бе, че в предишната кампания Пламен Андреев бе колеблив. Вярно е, че младокът бъркаше, но той бе поставен под приятелски огън – наставникът Николай Костов не спираше да го критикува. Генчев и щабът му обаче изумиха с избора си за играч под рамката. С тяхното одобрение на „Георги Аспарухов“ пристигна 28-годишният хърватин Матей Маркович. Бърз поглед във визитката му показваше, че той идваше от завършилия на последно място в местното първенство Рудеш, който в 36 мача бе инкасирал 85 гола. От тях в 24 под рамката бе Маркович, а в тях му се бе наложило да вади топката от мрежата си 55 пъти. Въпреки това за местните привърженици той бе герой, затова и го наричаха МММ – Майстор Матей Маркович.
Генчев оправда избора си с факта, че бил много бърз. С това си качество обаче стражът бе достигнал до тимове като НК Загреб, босненските Челик и Крупа, словашкия Земплин Михаловце и гръцкия Левадиакос (б.а. – единият от сезоните там е във втора лига). И Левски бе връх за него. Със сигурност обаче Маркович не е такъв за сините. Това категорично може да се каже след първото завъртане от мачове в шампионата.
Матей започна кампанията като титуляр, но още след 6:1 над Локо София в „Надежда“ получи контузия и във втория кръг въобще не бе в групата. А под рамката застана Пламен Андреев. И младокът захапа със суха мрежа срещу Ботев Враца. Тоест, конкуренцията в състава бе налице. Но малко след това младежкият национал бе продаден на нидерландския гранд Фейенорд, а Маркович реално остана без алтернатива, защото Иван Андонов в един период лекуваше контузия на китката.
Нормално бе хърватинът да получи толеранс. Все пак е легионер, свиква с езика и със защитниците пред себе си, които трябва да намери как да командва по най-добрия начин. Той нареди няколко сухи мрежи, като в някои от мачовете се отличи с добри намеси. До октомври отбраната на сините действаше сигурно, но по правило се пропукваше по веднъж. И точно в тези ситуации идват моментите на вратаря. И това е голямата разлика между Левски и предишния му тим Рудеш, в който буквално е бил като на стрелбище. Тогава е лесно да блеснеш, но когато се намесваш епизодично и неточно, то нещата взимат да се набиват на очи.
Точно това се случи и с вратаря на сините. Сигналната лампа светна още при 2:1 над Арда на „Герена“, когато излезе много неразчетено извън пеналта и достигна почти до тъча, но не спря противниковия нападател Станислав Иванов, който го преодоля. Кърджалийци пропуснаха нарисуван гол, но от този момент – нататък неточностите на стража зачестиха. Той направи чиста дузпа срещу ЦСКА-София, която обаче не бе отсъдена. След това на неговата съвест трябва да лежи първият гол на Берое на „Георги Аспарухов“. В гостуването на втородивизионния Пирин за купата изпадна в комична ситуация, след като изпълни неправилно тъч на повече от 30 метра пред вратата. Дойде визитата на Черно море на „Тича“, в която определено можеше да се намеси по-добре при попадението на Дуду. Не се запомни и със спасяване при срамното поражение от Септември. Тоест започнаха да излизат една по една грешки – кога неправилно излизане, кога позициониране и оттам слаба намеса, кога грешен прочит на ситуацията. Неща, които на Пламен Андреев не бяха прощавани и въпреки възрастта бе хапан дори от треньора си. Засега Маркович минава между капките. Но в Левски трябва да са наясно, че той не е дългосрочно решение за титуляр под рамката. В 11 шампионатни мача е допуснал 12 гола. И няма двубой, за който да кажеш, че е измъкнал тима. А именно това е работата на вратарите. Затова и през зимата е наложително на „Герена“ да се огледат за друг играч на поста. Който да е не само бърз, а и да внася необходимата сигурност в отбраната. Защото в момента по няколко пъти средният централен защитник на сините Кристиан Димитров ръкомаха към Маркович. Което не говори никак добре.
