Ръководството на Левски, след дълго разглеждане на кандидатури, най-накрая обяви новия треньор на тима. Това е 43-годишният Хулио Веласкес. Испанецът се превръща в 16-ия чужденец, който застава начело на сините. Любопитното е, че столичани са и тим №16 в кариерата му. Малцина от тях оставиха трайна следа, а други се превърнаха в тотални разочарования.
Преди Втората световна война Левски е воден от руснака Михаил Борисов и австриеца Рудолф Льовенфелд, за които обаче няма подробна информация. Двамата не са завоювали трофей със сините. В разгара на ВСВ през 1941 година начело на столичани е чехът Милош Стружка. Той също не успява да запише успех с Левски, но привлича в тима Васил Спасов-Валяка, който се превръща в един от големите футболисти и треньори в синята история.
След Втората световна война Левски е воден и от унгареца Рижьо Шомлай, който извежда тима до дубъл през сезон 1948/49. По-късно сините се спират на голямо светило по това време, което да поеме кормилото на отбора. През 1964 година начело на столичани застава Рудолф Витлачил. Роденият в Австро-Унгария, но по-късно придобил чехословашко гражданство специалист съвместява до 1966-а ролята на старшия на Левски и селекционер на националния отбор. Той става шампион през 1965-а и класира националите на световното първенство година по-късно в Англия. От 1968 до 1970-а отново е треньор на Левски, с който спечели титлата и купата на страната. Витлачил е един от най-известните и авторитетни чехословашки треньори за всички времена, служещ си с нестандартни методи за мотивация на играчите. Той е и от малцината чужди треньори, оставили следа начело на Левски.
Следва голям период от около 30 години, в който сините не се доверяват на иностранец за наставник. Чак през 1998 година на „Герена“ назначават украинеца Вячеслав Грозни. Работилият в Спартак Москва специалист обаче се задържа само половин сезон при столичани. Наскоро бившият президент на Левски, Томас Лафчис, разкри, че е имало ръководители и футболисти, които са бойкотирали Грозни и това е довело до уволнението му, въпреки добрата работа.
По-късно сините са поверени на носителя на КЕШ с Цървена звезда Люпко Петрович. Сърбинът е и чужденецът, оставил една от най-трайните следи начело на столичани. През 1999 година Люпко прави рейд за Купата на УЕФА, където са елиминирани кипърският АПОЕЛ и хърватският Хайдук Сплит, за да се стигне до достойното представяне и отпадане срещу италианския гранд Ювентус. Той напусна на полусезона по посока Китай, а Левски спечели титлата с Димитър Димитров-Херо. На следващата година Петрович се завърна на „Герена“, заменяйки руснака Владимир Федотов, който се задържа едва 8 мача начело на тима. Сърбинът достигна до третия предварителен кръг на Шампионската лига, където Левски бе отстранен от Галатасарай. В края на сезона сините спечелиха титлата, но малко след началото на следващата кампания Люпко напусна отново по посока Китай. През 2016 година последва и трети период за Петрович при столичани, като след равенство 1:1 с ЦСКА-София и в навечерието на мач с Берое в края на октомври изненадващо си тръгна.
В споменатия сезон 2001/2002 Левски имаше нов неуспешен опит с чужд специалист. Това бе германецът Рюдигер Абрамчик, който води тима в едва 7 мача, в които записа 5 победи и 2 равенства, но ръководството го уволни, след като… не виждаше достатъчно атрактивна и убедителна игра. Познато, нали? Кормилото бе поето от сърбина Славолюб Муслин. Под негово ръководство Левски спечели дубъл. През април 2003-та бе уволнен поради слаби резултати, изоставайки на 8 точки от лидерите и протести на феновете след загубата с 1:2 от Славия на „Герена“. Той е от треньорите, с които Наско Сираков работи в ролята си на директор и бе посочен като оставил ярка следа. Другият бе Люпко Петрович.
Последва пауза от шест години, преди Ратко Достанич да застане начело на Левски, но сърбинът набързо бе уволнен преди края на полусезона. През 2013 година Сираков отново в ролята си на директор назначи Славиша Йоканович, но сърбинът води сините в едва 12 мача и след 6 победи, 4 равенства и 2 загуби бе уволнен. Година по-късно последва разочароващото назначение на Хосе Мурсия, останал по-малко и от месец в клуба.
През 2017-а Левски бе поверен на реномирания италианец Делио Роси. Но спечелилият Купата на Италия с Лацио не успя да го повтори със сините и загуби спора за трофея от Славия през 2018 година. Той си тръгна в началото на следващия сезон след резила и отпадането от Вадуц в Лига Европа.
Преди Веласкес, Левски бе воден от Славиша Стоянович. Словенецът със сръбски паспорт имаше два периода, но не успя да остави следа, като вторият му престой ще бъде запомнен най-вече с факта, че той бе повален от COVID-19 и дълго време лежа в болница.
Сега Хулио Веласкес не може да се опре на историята на предшествениците си и ще трябва да се справи с тежка задача, за да успее да остави следа на „Герена“.
