На „Герена“ наистина смениха рибките. Ако някой не го е забелязал, покрай тишината откъм трансферни новини се появиха три нови имена. Да, това са юноши на клуба, но какво от това. Все пак са нови. Стивън Стоянчов, Радостин Стоилов и Мартин Борисов си извоюваха правото да бъдат част от първия отбор. Интересното е, че ги сближава едно – появяват се за пръв път. Досега ги нямаше нито в групите за мачовете, нито някой е споменавал, че може да се стигне дотам, че Хулио Веласкес ще гради отбор около тях. Стоянчов се вясваше от време на време в първия отбор, но не и останалите. Николай Костов, а след това и Станислав Генчев, решиха да залагат на това, което наследиха от Станимир Стоилов като млади. И явно не успяха да напипат нищо в доста от тях, което Мъри бе успял да види. Ако не броим първо Асен Митков, а след това и Преслав Бачев. Те са ясни, но сега, вместо задължителните имена, дойдоха нови. И това са именно Радостин Стоилов и Мартин Борисов. Те са препоръчани на Хулио като обещаващи проекти, които може да започнат от А и Б. И да се превърнат в бисери. Заслужили са го в изявите си във втория отбор на „сините“, както и при юношите до 17 години.
Мартин Борисов се смята, че може да играе на няколко поста в защита. Това е концепцията на школата на Левски в момента. Да произвежда модерни играчи, а не момчета по калибър от миналото. Ляв бек – ляв бек, централен – централен. Неслучайно момчето се е сдобило и с прякор, който дава ясна оценка колко струва за съотборниците си – Родри. Със сигурност е далеч, много далеч от носителя на „Златната топка“, но пък е добро начало при испанския треньор. При това човек, който знае как се работи с младите. Името на Дани Себайос е достатъчно.
Радо Стоилов също не пада далеч. Твърди се, че той може да се превърне в халф – мечта. Особено зад двамата нападатели, но може и да се използва като таран и крило. През есента има 15 гола и куп асистенции. Те дават правото да бъде препоръчан на Хулио. Доскоро той е бил наричан Марадона. Причината е прическата му. Идва с къдрава коса, каквато е имал Дон Диего в началото на кариерата си. Ще припомним, че един играч дължи прякор на косата си от времето си като юноша на „Герена“. И това бе Николай Димитров. Ивелин Попов го кръщава „Хичо“, защото това било галеното име на Хитлер, според него. А Димитров бил зализан именно като една от най-печалните личности в историята.
„Работим, колкото и някои да не го оценяват“, твърдят от школата на „Герена“. При това в доста тежки условия, защото конкурентите им опитват да ги бият. Най-вече с пари, а скоро и с бази.
Радо е внос. Идва преди четири сезона в София от Русе. Върви по стъпките на Рупанов, а преди това и на Николай Димитров. Дали ще успее – зависи от него.
Стоянчов пък е от друго тесто. Железен. Той е част от школата на Левски от дете. Нищо, че е роден и живее в град, където самото споменаване на този клуб е равно на големи проблеми – Перник. Всеки ден той пътува разстоянието между двата града без да каже и дума, за да бъде част от Левски. При това някои от заниманията в школата стартират почти по първи петли, за да може всички отбори да се наместят в графика за терените. А те не са стотици, както би им се искало на всички. Стивън иначе се смята за двойник на Андриан Краев. Най-вече като физика. Макар да е малко по-фин от колегата си. Нищо, че е израснал на едно от най-коравите места в Европа.
Към това обаче трябва да прибавим и двамата вратари, които останаха да се борят за титулярно място. Става въпрос за Иван Андонов и Огнян Владимиров. Доскоро се смяташе, че те трябва да си търсят нови отбори от лятото, но сега нещата са други. И Маркович трябва да внимава.
