В България има професори по футбол, академици. Десетки носители на всякакви лицензи – Про, А, Б. Имаме купища разбирани. Позволяваме си да даваме наставления на Юрген Клоп, Карло Анчелоти и Пеп Гуардиола. И кой ли не. От август насам феновете на Левски пък станаха и тесни специалисти по схеми – 3-5-2, 4-3-3. Нещо повече – започнаха да определят кой футболист за какво става или не става. Освен това се присмяха на визитката на Хулио Веласкес и го обявиха за смешен треньор. Нищо, че до този момент не бяха чували за него. Създаде се някаква нагласа, че той няма да се прибере в България заради резултатите в контролите, които постигнаха „сините“ по време на подготовката в Турция. Да се чудиш какво очакваха повечето всезнайковци у нас. Треньор от Топ 10 на Европа ли? То е чудно как чужденците въобще идват да работят у нас при толкова много умни глави.

Неслучайно самият Веласкес се шокира, когато 2/3 от въпросите на първата му пресконференция бяха свързани със схемата, която ще налага на „Герена“. Все едно е на изпит за придобиване на лиценз, а пред него са светила като Дел Боске и Жозе Моуриньо. Испанецът се измъкна тактично: „Схемата е една в атака и друга в защита“. Мнозина обаче не успяха да схванат това затапване, както се казва на разговорен език. И се обидиха на Веласкес, че не е извадил дъска, за да им рисува стрелки. Видяха ясен знак в това, че явно Хулио не ги разбира нещата и не иска да бъде хванат по бели гащи.

Както и да е. Треньорът обаче бе безкрайно откровен, че има сериозна дупка в средата на терена и тя трябва да бъде запълнена. И още по-откровен бе, че ще прави всичко възможно да подобри това, което има, докато дойде някой нов. Е, получи двама. Знаем също, че нивата е дълга и ще му трябва поне още един, но пък от друга страна се видя, че нещата в Левски не са толкова зле, колкото чертаеха някои. Няма играчи, няма цел, няма идея. А отборът май наистина е имал нужда от треньор, а не мениджър, който да оперира само на трансферния пазар и в останалото време да се грижи най-вече за собствената си фигура.

На „Герена“ са категорични, че до този момент Веласкес приема доста спокойно новините, че преговорите с този или онзи играч, който е бил набелязан, са били провалени. И си върши това, за което всъщност е привлечен – да тренира играчите си така, че да печелят мачовете, а и да радват феновете. Заложил си името си и знаеш какво те чака при провал. Иначе у нас много се работи. Най-вече с устата. И постоянно да се говори за селекцията, която е отворен процес и за класа. Тези две думи се превърнаха като щит на римски легионер за всеки неможач, който се опитва да заблуди най-вече работодателите си, че прави нещо. Схемата е проста. През лятото се вземат 11 нови, от които 7-8 си тръгват в края на есента. Идват една камара други клетници, които ще запълват дупки до лятото. Тогава този процес стартира наново. Колелото се върти като това на късмета. Ако уцелиш с попълнения, то нещата ще ти се получат, ако се издъниш – потъваш. „Малко са ни парите, не можем да си позволим класата, която искаме“… Дали? След това с меланхоличен поглед се казва: „Ще работим“. Какво? Може ли да поставите работата си на една маса с тази на Веласкес? И, ако той е слаб треньор, то защо не сме световни шампиони? Нали тук имаме най-добрите, най-умните и най-можещи треньори.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук