Новото попълнение на Локомотив (София) Патрик-Габриел Галчев даде ексклузивно интервю пред БЛИЦ. Крайният бранител сподели любопитни подробности относно преминаването му в Надежда, трудностите в Левски и коментира актуални теми във футболното пространство.
23-годишният футболист е амбициран да покаже своите качества при „червено-черните“, с което да си заслужи и повиквателна за националния отбор на България. Говори и за една недовършена мисия в Левски…
– Патрик, добре дошъл. Как се чувстваш вече в новия си отбор?
– Чувствам се много добре, вече съм две седмици в тима. Локомотив не е нещо ново за мен, това е първият ми юношески отбор.
– По-специално ли е това завръщане, предвид факта, че си родом от „Надежда“?
– Със сигурност. Ходил съм и на мачове като дете и съм радостен, че се завърнах в Локомотив.
– Разкажи ни за интереса от тяхна страна, тъй като се заговори още в началото на зимната подготовка за евентуално твое пристигане в Локомотив.
– През месец ноември имахме разговор, но нямаше нищо конкретно. Тогава говорих с Антон Велков, той изяви желание да ме привлече. Реално стана така, че аз потърсих Локомотив и съм им благодарен, че въпреки солидната селекция, решиха да ме вземат.
– Как те приеха в съблекалнята? Имаше ли някои, с които се познаваш?
– Приеха ме много добре. Със Спас Делев сме били съотборници в националния отбор, с по-опитните футболисти се познавахме от мачовете – Кацаров, Ненов, Диков, Аралица…
– Как ти се вижда Антон Велков? Приспособи ли се към неговите методики на работа?
– Той е много добър треньор, аз съм доволен, че попаднах именно при него. Както се вижда, през втория полусезон Локомотив върви във възходящо движение при него. Загубихме последния мач с Лудогорец, но смятам, че се представихме добре. Получихме червен картон в края на първото полувреме, опитахме се да се противопоставим, да бъдем по-компактни и събрани срещу този отбор, който със сигурност е най-класният в България.
– Направи впечатление, че последния мач именно срещу шампионите имаше солидно присъствие по трибуните. Смяташ ли, че с продължаване на надграждането могат да бъдат привличани още фенове?
– Със сигурност. Знаете, че всяко едно дете гледа добрите, подкрепя силните. Мисля, че имаме добро ядро от фенове, които винаги подкрепят отбора, въпреки загуби, победи, финансови неразбории.
– Ти си и бивш национал на България с 6 мача, вярваш ли, че можеш да намериш място в състава с добри игри в Локомотив?
– Всеки един футболист се бори за това – да представлява държавата, в която е роден. Това ми е цел номер едно – да се завърна в националния, тренирам за това и каквото стане.
– В момента една от най-дискутираните теми е ограничението на чужденците, за или против си и какво мислиш за правилото, което Септември предложи да има един българин до 21 години в стартовите 11?
– Не трябва аз да коментирам тази тема. Иначе съм съгласен със Септември, пък отборите нека си преценяват за тях кое е най-добре. За мен трябва да има българи.
– Ти си сред малкото хора, които останаха в Левски в трудните моменти, говорим за финансовата криза, проблемите в клуба и трудния период на “сините”. Има ли огорчение в теб, че не успя да намериш място в сегашния състав на Левски?
– Разбира се. Това лято щях да направя 10 години на „Герена“. Със сигурност, ако не съм дошъл левскар, аз станах левскар. Ще се боря да се върна в Левски, имам недовършена мисия там, а именно стотният мач, тъй като съм с 99 срещи. Каквото зависи от мен, аз ще го направя. Все пак има и различни фактори, които не зависят от мен.
– Имаш ли неосъществена мечта до момента?
– Стотният мач, това ми е. Всичко друго, което е зависило от мен, съм го осъществил.
– Кой беше човекът, който те запали по футбола?
– Дядо ми, той е бивш футболист. Той ме заведе за пръв път на стадиона, именно на Локомотив.
– Имаш ли си идол в световен мащаб от дете и кой е любимият ти отбор в чужбина?
– От малък симпатизирам на Меси и Барселона. В момента ме радват различни футболисти, без значение дали играят на моя или на друг пост.
– Срещу кой футболист ти е било най-трудно да се изправиш?
– Имало е доста, но може би като визитка Андрия Живкович от ПАОК.
– Имаш ли някакъв ритуал преди мач?
– Имам доста, но по-добре да не ги казвам, че ще ме помислят за луд (смее се).
– Разкажи ни малко повече за тези двубои с ПАОК, тогава под ръководството на Станимир Стоилов.
– Незабравими моменти както за мен, така и за Левски. Аз още си ги пазя в съзнанието, връщам си клипове от мачовете, защото те ме показаха като човек и футболист и винаги ще съм благодарен на г-н Стоилов за възможността.
– Имаше ли някакво притеснение преди европейски мачове с Левски, на които си и титуляр?
– В нощта преди мачовете не, защото не знаех до последно дали аз ще играя, защото имаше проблеми в отбора, Цунами беше с контузия. Със сигурност е имало някакъв вид напрежение, все пак първи европейски мач и аз бях мисля на 21 години.
– За националния тим ти бе извикан от Младен Кръстаич. Как се работи с него?
– Благодарен съм му, че реши да ме извика, тогава не бях титуляр в Левски и той ми предостави поле за изява в състава на „лъвовете“. Притеснение преди първия мач със сигурност е имало, но не и напрежение.
– Твоят колега Марин също не беше титуляр, но бе извикан и се представяше на добро ниво…
– Когато един треньор има вяра в теб, стои зад теб и ти е зад гърба ти, винаги ще е по-спокойно за един млад футболист.
– От всички треньори, с които си работил, има ли някой, на когото можеш да кажеш, че ти е като втори баща?
– Ако кажа едно име, ще обидя някого. Благодарен съм на всеки един, който ме е тренирал. Дали е било добро или лошо за мен, от първия до последния са ме изградили като човек и футболист и мога само да им изкажа благодарности.
– Ти, както и целият отбор на Левски, гледахте филма за Гунди. Хареса ли ти?
– Хареса ми, Иван и Андрей са направили нещо несравнимо във филмовата индустрия. Да разкажат по този начин историята на един велик българин и левскар е зашеметяващо.
– Имаше ли нещо специфично, което разбра от неговия образ?
– Научава се всичко, това е животът му. Ти се докосваш до него при онези трудни години за живеене.
– За финал, какво би искал да кажеш на феновете на Локомотив?
– Приеха ме много добре, последният мач ми ръкопляскаха, в предишното гостуване също усетих много положителна енергия от тяхна страна. Ще се опитам по всякакъв начин да се докажа, че съм дошъл да помогна на отбора. Имам апел към тях – да продължат с подкрепата си, ние ще направим абсолютно всичко възможно по силите си да възродим Локомотив и да го върнем там, където трябва – в горните места на българския футбол.
– Благодаря ти за отделеното време. Пожелавам ти много здраве, щастие и успехи с Локомотив.
– И аз благодаря.
