Петър Хубчев наруши почти двегодишно мълчание ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по RING. Треньорът повдигна завесата по болезнените теми за „Левски“ и за националния отбор и направи любопитни разкрития. Предлагаме акценти от интервюто с Хубчев:
– Някак естествено в разговора идва темата „Левски“. Раздели се шумно с клуба. Кажи ни твоята гледна точка, много неща се изговориха…
– Живея с ясната мисъл, че това е много важна тема за много хора, а и за мен. Ясно е, че трябва да има отговор на всички въпроси. Искам да кажа на теб, на зрителите на това предаване и на всички, които ги интересува това нещо, че няма въпрос, на който да не отговоря. Няма такъв въпрос било по темата „Левски“, било за националния отбор. Но тъй като последните години се изписаха много неща, 95% от тях неистина и помия, аз предпочетох да мълча. Имаше и юридически неща, които трябваше да се спазват. Предпочитах да затая всичко в себе си и да не ги коментирам. Смятам, че трябва и е крайно време в едно такова сериозно предаване да се коментират тези неща. Но лично мое мнение е, че за да се коментират, до мен трябва да има и човек от отсрещната страна, за да не стане така, че сега ще кажа нещо, което след това ще бъде опровергано от представител на „Левски“ или от медиите, и няма да стигнем доникъде. Аз предпочитам да има такъв човек. И то човек, който е участвал в тези процеси. Да го гледам в очите, аз да отговарям по моя си начин. Така или иначе си имам, макар и малко простоват или малко смешен начин, по който да си защитавам моята правда. Държал съм през цялото това време на това нещо и никой, ама никой на света не може да ме убеди, че съм сбъркал или че съм направил нещо грешно.
– В даден момент те призоваваха да се откажеш от тези заплати. Защо не го направи?
– Два или три случая през тези 1,5-2 години имаше, в които не съм искал и една стотинка, освен заплатите, които са ми дължали. В България някои от обидите минават за много популярни. И като изкажеш тези обиди, този човек едва ли не вече е на дъното. Той е мишка, той е страхливец, той е селянин… Чувал съм ги всичките за себе си. С някои от тях обаче се гордея. Никога не съм крил, че съм роден в село от бедни родители. Даже се гордея с това нещо, че са ме възпитали по този начин. Гордея се с детството, което съм имал на село. И никога не съм го приемал като обида. Може ли аз да задам два въпроса? Ти прочете ли някъде през тези две години, ако си се интересувал, че аз не съм получавал заплата пет месеца от „Левски“? От всичко прочетено ти, а чрез теб и хилядите фенове, особено на „Левски“, колко пари знаеш, че съм получил?
– Това не се коментираше, а само колко искаш. Прочел съм за 800 хиляди.
– Нямам повече какво да коментирам. Така съм приел. Не искам да афиширам план, където и да съм отишъл. Когато отидох в „Левски“, също беше направен план от президента. Между другото, като споменах президента Васил Божков, пожелавам на всеки един български треньор такъв президент като този човек. На всеки един български треньор и клуб пожелавам такъв президент! Говоря като футболен президент, не за другите неща, които се случиха с този човек.
– За договора ти с „Левски“ лично с тогавашния притежател на акциите ли или както го нарече – президент – Васил Божков преговаря? Ситуацията на финансов рай тогава имаше ли големи перспективи пред клуба, големи обещания?
– Ще си позволя да кажа някои неща. Има един човек, на когото вярвам и смятам, че в живота си е един от малкото хора, които разбират материята футбол като структуриране на даден клуб – това е Павел Колев, който може да потвърди или да отрече това, което ще кажа. Първият човек, който ме потърси беше Павел Колев. Той беше изпратен от Божков или поне така ми беше казал на мен. Затова казах, че пожелавам на всеки един футболен клуб такъв президент като Васил Божков. Трудно се преговаря с него или почти е невъзможно да преговаряш. Той просто ти казва какво предлага. Ти се съгласяваш или не се съгласяваш и приключва всичко. За преговори въобще не става дума тук. Той ми постави една задача от две години, след това каза три години. Случиха се обаче някои неща. След шест месеца каза, че ще коригираме нещата, още по-бързо да се случат декември месец. И 20 дни след като направихме тази последна среща, вече се случиха другите неща извън футбола, които промениха всичко.
– Защо парафира контракта си с германския си паспорт? Твое решение ли беше или просто те предупредиха за българската действителност?
– Другият мит, по който предпочитам да си замълча и просто да се смея вътрешно на всичките коментари и словоизлияния на твои колеги – знайни и незнайни воини, фенове и не знам си какви. Аз от повече от 20 години не притежавам български паспорт. Когато бях към края на кариерата си в „Айнтрахт“ и бях направил необходимия стаж, просто хората ми казаха, че имам тази възможност да ми извадят немски паспорт. Тогава все още в определени страни, когато се пътуваше, трябваше да се вадят визи. За футболисти от страни като нашата беше по-трудно да ходиш по посолствата, да чакаш за виза. Тъй като аз имах и желание да закупя имот в Германия, да установя моето семейство там, приех това предложение. Никакъв друг не е бил поводът. Тогава обаче нямаше това двустранно споразумение между България и Германия. За да приемеш тяхното предложение, трябваше да се откажеш от българския документ. Сега вече това е възможно, можеш да имаш и двата паспорта. Просто на мен ми беше върнат паспорта в нашето посолство, за да получа немския паспорт. От тогава аз нямам български паспорт. Това всеки нормален или средно интелигентен журналист или човек би могъл да го провери. Моите договори с много от отборите, дори и договорът ми с Футболния съюз, са подписвани само и единствено с такъв паспорт. То е елементарно за доказване, ако искаш да го докажеш и ако търсиш наистина истината. Но не – те предпочитаха да се упражняват!
– Скандална ли беше раздялата, междуличностна на теб и Сираков? За това също се говори, че на личностна основава си се скарал със Сираков?
– Не знам дали зрителите ще ми повярват, но до ден днешен нито аз съм се обаждал на него, нито той ми се е обаждал на мен. Имаше един момент, в който той още не беше получил акциите, но се знаеше, че ще се случи нещо. Аз му предложих: „Ние сме дошли при друго ръководство. Ако имате други виждания, сме готови веднага да си тръгнем.“ Наско в личен разговор ми каза: „Не.“ Това, което трябва да призная е, че Наско Сираков от първия ден и до ден днешен държи много на това нещо и го намирам като абсолютно правилно. Той каза, че е много важно клуб като „Левски“ да притежава хубав собствен стадион. Доколкото разбирам и до ден днешен той се бори за това нещо. И дано да се случи не само с „Левски“. ЦСКА също. Колкото повече отбори имат модерни стадиони, не можете да си представите колко е добре за тези клубове, а и за футбола въобще. Ние до преди да се случат другите неща с президента, бяхме на второ място, на много малко точки от „Лудогорец“. Буквално след 20-30 дни той дойде да ни извика да ни каже, че ни освобождава. Начинът, по който стана това нещо беше много обиден. Без да изпадам в подробности, не бягам от това, искам обаче да го гледам в очите, да го кажа и той да потвърди или да каже, че не е истина. От тогава до ден днешен той не ми се обади или юристите на „Левски“, които и да са, да кажат: „Ей, имаме вече спор. Имаме дело след доста време. Имаме затруднения. Дай да направим нещо, да го отложим във времето – седмица-две-три, месец-два-три, година-две-три-пет-шест.“ До ден днешен нямам такова обаждане от тях.
– Какви са чувствата ти към „Левски“ днес? След толкова неща, които сега разбираме, че не са били истина, меко казано. Имаше декларации на някои ултраси и фракции срещу теб…
– Ако трябва да бъда, а аз при теб, повярвай ми, съм честен, аз лично заплаха не съм получавал от никой. Нито от фенове, нито от ръководители заплахи лични не съм получавал. Мен в годините много често ме определят като кривак, като особен характер, като темерут, като не знам си какъв. Приел съм си моите правила, дори и елементарни да са, приел съм си ги, вървя си по тях и по тях ще си живея. Опитвам се и моите деца, и моето семейство да ги накарам да живеят по този начин. Затова няма да се откажа от тях. Аз съм убеден в правотата и никой не може да ме убеди в обратното. Видял съм го, чул съм го с ушите си и съм приел някои от нещата. Ще кажа някои клиширани неща – там, където съм, тези футболисти за мен са най-добрите, колкото и да не могат. Този клуб, където съм, за мен е най-добрият и съм готов да го защитавам с всичко. И така съм процедирал навсякъде. Има съмнения, че виждате ли той като малък е бил от ЦСКА, пък не защитава „Левски“, той гледа да закопае „Левски“, иска да фалира „Левски“ или някакви такива неща. Аз приемам нещата по друг начин и няма да ме промени никой. Такъв ще си остана.
– Сменяме темата – националният отбор. Ти си най-успешният селекционер в последните близо 15 години като резултати. Победихме с теб начело Швеция след половин век, също и Холандия, класирахме се на бараж за Евро 2020 и ти напусна. Защо – имаше оферта от Божков, която не можеше да откажеш или по други причини?
– Не! Никога, ама никога финансите не са били на първо място и това могат да го потвърдят президентите или хората, които са преговаряли с мен. Понеже двете теми „Левски“ и национален отбор са свързани, ще кажа съвсем малко, защото наистина трябва да има хора, които да го потвърдят или да го отрекат това нещо. Когато Йордан Лечков ми се обади да ме покани в националния отбор, аз отидох с хората, с които исках да работя. Боби Михайлов ни извика първо в неговата къща. Сподели някои неща, че виждате ли някои от треньорите използват националния отбор като трамплин, след това го напускат по най-грозния начин, тръгват да си ходят, за да могат да направят други трансфери. Тези хора Левон Апкарян и Георги Донков поне са тук и 100% ще го кажат, дори да не е така, те ще кажат, че е така. Аз им казах, че ако не ни изгони Боби Михайлов, ние оттук няма да си тръгнем без негово съгласие. Това нещо би трябвало да те наведе на мисълта, че за да тръгна да водя някакви разговори с друг клуб или с други хора, Боби Михайлов е знаел. Павел Колев е човекът, който ме потърси и аз му казах: „Павка, може да се съглася на този разговор, но само ако Боби Михайлов знае и ако даде съгласие.“ Никога не съм тръгвал да разговарям с някой извън националния отбор, ако Боби не е знаел.
