Левски си тръгна от европейските турнири с гръм и трясък, така както и намери мястото си там. Падна от високото, където се беше качил в последните месеци. Високо и приятно място. Всички фенове на „сините“ живееха в приказката, която отново Станимир Стоилов пише, толкова много години след първата. Това рязко падане се оказа много болезнено.
Осем месеца на сълзи от радост, на тонове изпита от щастие бира, на хиляди прегръдки по трибуните и пред телевизорите. Първи трофей, след повече от десетилетие, бой на финала не срещу кого да е. Преди това елиминиране на Лудогорец с победи и в двата мача. И това е завършек на сезона, който започна така…
Преди една година…
Връщаме времето назад. 14 август 2021 година. Левски побеждава Царско село на „Георги Аспарухов“ с 3:1. Преди това клубът има три поредни загуби. Две на „Герена“ от Славия и Арда и от Ботев Враца като гост. Отбелязал е един – единствен гол… Радостта на хората на стадиона е огромна. Все едно сме победили Реал Мадрид. На трибуните има – няма 2000 човека. Треньор е Живко Миланов.
Всички, които обичат Левски се питат все нещо от този род: „Ще успеем ли да се спасим от изпадане?, Какво ще правим през този сезон?, Финансово, до къде ще издържим?“.
Точно една година след това, нещата са коренно различни. Любимият клуб беше участник в европейските турнири. И ако някой от вас каже, че е мислил след онзи мач с Царско село, че това е възможно, по-добре да замълчи. Наши сме си, да не се лъжем… Онези 2000 ентусиасти ще идват на всеки мач и това няма да се промени. Останалите до 16 000, толкова бяха срещу Хамрун на „Герена“, бяха там по една – единствена причина.
Левски отново заблестя и обликът му върна обичта и вярата. Отборът пак заигра футбол, който да радва окото. Станимир Стоилов направи чудо и е необходимо да си го признаем! Сто пъти вече обясни, че неговият тим е много крехък, че тези успехи дойдоха рано, че няма да може да е постоянен. Преди седмица слушах в колата Томислав Русев по Дарик Радио. И той каза на шега: „Ако има отбор, който да отстрани ПАОК и да загуби от Хамрун, то това е само Левски.“ Е, точно така се случи.
Дали моментът не е подходящ? Феновете летяха из облаците и забравиха за реалността. Тя е малко като в песента на Аеросмит „Amazing“ – Левски се опитва да оцелее, драскайки да остане жив. И от тук произлиза първоначалното желание за помощ. Тя дойде, хората се обединиха, усмивките се върнаха по лицата им. Да, ако отборът не побеждаваше и не играеше хубав футбол, този процес щеше да е много труден. Нещата за радост съвпаднаха и всичко вървеше прекрасно. Но винаги идва един ден, в който, това за което говориш ще се наложи да го демонстрираш с действия!
Ако ще тестваме любовта си, нека да е така. Лесно е да харесваш и да обичаш, когато нещата вървят добре. Не говоря за футбол, дори не става въпрос за спорт, а за нещо много по-голямо. Истинските привърженици не мерят обичта си към своя клуб с победите и успехите на терена. Много пъти съм чувал, че за „сините“ фенове, това е нещо много повече от футболен отбор.
Защо обичам Левски повече ли? Това е като връзката с една жена. Тя показва прекрасните си страни, ти си впечатлен и виждаш само хубавото. Но неизбежно идва моментът, в който забелязваме и кусурите си. И когато приемем тези недостатъци и продължим да искаме, това е любов. Левски не е перфектен и не е необходимо да е. Нищо на този свят не е такова, ако беше нямаше да е интересно. Всеки си има тъмна страна. Отпадането от Хамрун само ни показа, какъв е нашият любим клуб в момента. Да, такъв е! Радва ни и след седмица ни разплаква! Но си е нашият Левски! И ние избираме дали да го обичаме такъв или не! Аз моя избор го направих на 11 август, около 23:30 часа…
„Даваме си от последния залък, за тези несретници“
„Някой ден ще умрем на стадиона, заради тези глупаци.“ Много мои приятели се изказаха по този начин. Да, някой ден всички ще умрем. Това е неизбежно. Но един ден, след време, преди това се случи, когато сме остарели и побелели и се движим с бастун… Ще се погледнем огледалото и ще си кажем: „Хей, аз давах последните си десет лева за билет, давах последните си десет лева за чашка и химикалка и помогнах да спасим нашия Левски.“
Тези несретници са онези същите от миналата седмица. Тези, които биха ПАОК и ви накараха да беснеете от радост. Тези, които победиха Хамрун като гости и можеше да е с повече от 1:0, само при малко късмет. Заради тези несретници дойдохте на стадиона, заради тях изкупихте билетите за един ден! Няма как да се откажем от това, искаме отново да се случи. Сезонът ще бъде много труден, няма да е приказка с розови оттенъци. Незабравимите неща, които изживяхме може да се повторят само, ако не изгубим вярата си в тези момчета и продължим да ги подкрепяме по същия начин. И в края отново да лудеем, заради трофей в ръцете на Николай Михайлов и пак да сме в битката за медали. Шампионската титла ли? Живеем в един и същи свят нали? Да сменим темата…
За Ники Михайлов
Кой от нас не греши? Кажете ми, колко пъти сгрешихте само за последната седмица? Колко грешки направихте, само откакто измина мача с Хамрун? Нито една! Защо ли не ви вярвам? Само, че вашите пропуски никой не ги показва по телевизията, не идват 16 000 да ви гледат на живо и от вашите грешки не зависи настроението на един милион души. Когато Николай Михайлов спасяваше дузпи, когато ни вадеше в критични моменти, му се радвахме и скандирахме неговото име. Дойде моментът, в който да кажем: „Ники, благодарим ти за спасяванията и също, че остана и не си тръгна, че свали 20 килограма“. Ти си ни капитан и както сгреши в онзи четвъртък, така сега отново ще ни поведеш напред! Длъжен си да го направиш, заради стотиците хиляди сини сърца, които вярват в теб. И съм сигурен, че ще намериш силите и начина да сториш това!
Защо обичам Наско и Мъри?
Този тандем е орисан да пише история в клуба! Все така се случва. Аз съм от поколението, което помни Наско като футболист. Прекрасен играч, можеше да вкара от най-невероятното място на терена. Техниката му беше фантастична! Когато изпълняваше дузпа, вече се радвахме, още преди да ритне топката към вратата. Когато тя летеше към него, още преди да я удари с глава се прегръщахме, защото знаехме какво ще стане. Помня Световното първенство в САЩ през 1994 година. Наско е легенда! Малко са тези, които носят тази привилегия. Още повече и като футболист и като ръководител. След „синята приказка“ и грандиозните успехи първия път, сега двамата с Мъри освен успехи на терена, ще трябва и да спасяват клуба си. Засега го правят успешно. Дано е така и занапред!
Станимир Стоилов се върна, заради болката и мъката. Каза го поне в 27 интервюта. И ние сме безкрайно щастливи, че го направи. Не съм сигурен, с кой друг треньор това щеше да се случва. И ако сега не покажем уважението си към Стоилов, голямата благодарност за това, което направи за нас и да окажем безрезервната си подкрепа означава, че всичко е било напразно. Да продължим да обичаме Левски още повече! Това е единственото, което можем да направим…
