Роденият през 2004 г. Борислав Рупанов е считан за един от най-големите таланти в шнолата на Левски. Доказателство за това е фактът, че той вече записа 6 мача в Първа лига за “сините”, като на 6 ноември 2022 г. дори излезе като титуляр в мача Спартак Вн – Левски, завършил 2:2. Последният му до момента двубой е финалният за Станимир Стоилов като треньор на „сините” – 1:0 над Локо Сф на 8 април.
– Каква е статистиката ти от началото на сезона?
– Имам 13 мача и 3 гола във „В” група. В Първа лига съм участвал в 6 срещи, а за Купата на България – в една. В момента играя зад нападателя.
– Ще разкажеш ли повече за себе си?
– Роден съм през 2004 г. в Петрич. В семейството ми няма спортисти. Започнах да тренирам на 5 или 6 години в отбора на Мечетата. После се преместих в Пирин Благоевград, където прекарах 2 години. На 14 години отидох във Витоша-13. Последва покана от Лудогорец. Отидох в Разград, 2 седмици бях в пансиона им и тренирах с тях. Харесаха ме и до 17-годишен играех за тях.
– А как се стигна до преминаването ти в Левски?
– Дойдох в Левски заради Станимир Стоилов. Знаех, че той ще ми даде шанс, който в крайна сметка получих. Само 3 месеца, след като преминах на „Герена”, дебютирах за първия отбор. Иначе първоначално, както и сега, бях във втория тим с треньор тогава Елин Топузаков.
– Какво беше чувството да работиш с него?
– Той е най-добрият български треньор и за мен беше чест да тренирам под негово ръководство. Един ден ще се гордея с това, че съм се докоснал до работата на Станимир Стоилов.
– Как би описал вълнението, когато разбра, че ще си титуляр срещу Спартак Вн в мач от елита?
– Емоцията е неописуема! Това беше най-хубавият момент в живота ми! Титуляр за Левски само на 17 години…
– Единият ден играеш юношески футбол, а в другия момент си на терена, редом до играчи като Уелтън, Филип Кръстев, Георги Миланов. Кой те прие най-добре?
– Всички – българи, чужденци, млади и опитни се отнасяха чудесно с мен, за което им благодаря. 2 седмици преди това ги гледах от трибуните, а после играех рамо до рамо с тях…
– Ти левскар ли си?
– Да, от малък съм левскар. Като цяло в родният ми Петрич повечето хора са от Левски.
– Къде живееш в момента?
– На квартира съм с Мартин Тодорски, който също е част от Левски. И двамата сме родом от Петрич.
– Кой е любимият ти футболист?
– Мога да ви изненадам, но за мен това е Тони Кроос. Той винаги мисли с 2-3 хода напред.
– Да разбираме ли, че отборът от Европа, който подкрепяш, е Реал Мадрид?
– Да, така е.
– Кой е любимият ти номер?
– 77, защото и двамата ми родители са родени 1977 г.
– За финал – каква е твоята мечта?
– Първо да стана постоянна част от мъжкия тим на Левски, след това да се наложа като титуляр и да направя голяма кариера първо на “Герена”, а след това и в чужбина.
