На завършилото републиканско първенство по художествена гимнастика за деца във възраст до 10 години и от 10 до 12 години / А кат./, състезателките на Клуб по художествена гимнастика „Левски“ доминираха и спечелиха 8 от 9 възможни титли. Абсолютни държавни шампионки станаха Миа Александрова (до 10 години) и Радина Стоянова (до 12 год.), а победителка на въже и топка е Арина Швец. „Синият“ клуб има традиции при подрастващите – през 2021 републиканска шампионка стана настоящата национална състезателка и европейска шампионка Ева Емилова, в последните години титлите при подрастващите за клуб „Левски“ са печелили Николета Стаменова и Елвира Краснобаева. За цветната си кариера като състезател на клуба и как се създават шампионки – разказва Таня Янева:
Таня Янева за състезателната си кариера…
„Бях на 5 години, когато майка ми реши да ме запише да тренирам художествена гимнастика. В залата ме заведе Юлиана Найденова – бивша състезателка от клуб „Левски”— всъщност тя и предложи на родителите ми да ме „пробват” в този спорт. Оттогава започна всичко.
Аз не живея много близко до стадион Георги Аспарухов — 45 минути с автобуса ми отнемаше години наред пътят до залата, но въпреки това — нищо не ме отказа от редовните тренировки. Когато бях малка смених няколко треньорки, докато не попаднах на Валентина Симеонова – моята първа сериозна и единствена за мен треньорка (б.р. сега ментор в треньорската професия). Не бях нищо особено като дете – просто едно слабичко и подвижно момиче – нито много гъвкава или добре разтегната – с една дума аз не бях „многообещаваща звезда”. Госпожица Симеонова (вече Госпожа) беше тази, при която постигнах може би непостижими за мен неща в този спорт. За мен тя е пример за един истински амбициозен треньор, който винаги постига целите си. При нея разбрах, че твърдението „талант – означава 10 % талант и 90 % труд” е абсолютно вярно и всичко се постига с много труд и работа. Тогава започнах много да се старая и много исках тя да ме хареса, или по-скоро, да повярва в мен. Спомням си, колко пъти съм плакала и съм мислила, че няма как да издържа повече. И пак не се отказвах.
Мога да кажа, че живота ми протече в залата — аз съм отраснала в нея и всичко беше свързано с нея – игри, приятелки, гимнастички, рождени дни. Почти нямам спомени, че някога съм играла на някоя обикновена детска площадка или съм дружила с „не-гимнастичка” – просто нямах време. Най-ужасното беше, когато в пубертета започнаха моите проблеми с килограмите. Кой би могъл да предположи, че аз, години наред приличаща на клечка, изведнъж ще имам и тези проблеми? Но ето – и това се случи – близки и неприятни срещи с кантара. Може би най-тежките ми спомени са свързани именно с това. Тежестта на тренировката зависеше от моите килограми — всеки 100 грама „над” ми костваха понякога стотици скокове с въже, коремни и обиколки на залата. Оставах и след тренировка да „доскачам” с една единствена цел – да сваля някой грам, за да не наказват целия ансамбъл заради мен. По едно време този проблем стана общ за всички нас. И другите момичета започнаха да пълнеят. Никога няма да забравя нашата обща диета – сутрин „нищо”, за да не „уплашим” кантара, а на обяд варено жито с орехи. Всеки ден. Цял месец преди състезанията нашият ансамбъл ядеше варено жито. Няма да забравя думите, написани от моя съотборничка на стената в Facebook “ако не всеки ден за нас е Великден, то всеки ден е Задушница”.
За сметка на това, тези тежки периоди завършваха много успешно – ние не само ставахме по-стройни и леки, но и три поредни години (2009, 2010 и 2011) бяхме Републикански шампионки с ансамбъла на „Левски“ в състав: Невяна Владинова, Силвия Койчева, Татяна Янева, Жанина Иванова и Мирослава Бинева.
Моите успехи в художествената гимнастика са предимно от участие в ансамбъл. Работата в група е по-трудна от индивидуалната и налага да си отговорен не само към себе си, но и към другите. През 2012 година ни преместиха при друг треньор Бранимира Маркова. Ние продължихме да тренираме така, както ни научи Валя. По време на състезанието в първото изиграване получихме най-висока оценка. А при второто изиграване на една от лентите се образувал възел и, макар, че играхме без грешка, станахме 3-ти. За нас това беше провал. За мен това беше една малка трагедия. Аз много плаках и реших, че ще се откажа. Но пак дойде госпожа Симеонова и аз продължих, както и останалите момичета.
Последната състезателна за нас година отново ансамбъла ни беше много тежък, но не ни наказваха за килограмите – все пак ние вече бяхме наясно с ефективността на „житната” диета. Понякога тренировките ни започват в 6:30 ч. сутринта, за да успеем за лекциите в НСА. И така, моето последно състезание завърши успешно. Ансамбълът ни зае първо място, което ни даде едно спокойствие да се оттеглим от активния спорт.
Много пъти, когато ми беше тежко в залата съм казвала, че мразя този спорт! А сега разбирам, че всъщност той ме изгради като човек. Ако не беше спортът, живота ми щеше да е коренно различен. И още нещо, ако не бяха моите родители, които понякога часове наред ме чакаха пред залата, които не пропуснаха нито едно от моите състезания и които винаги ме успокояваха и ми вдъхваха надежда, аз никога нямаше да се справя.
Аз съм благодарна на моите треньорки, както и на г-жа Робева, която се занимаваше с нас, която ни намираше талантливи хореографи, организираше ни билети за театър и просто контакти с интересни хора. Като активна състезателка разбрах, че няма нищо по-хубаво от победата след много работа и тежки тренировки, но също така, няма нищо по-тежко от загубата.
Много пъти съм чувала мненията за художествена гимнастика, че този спорт е свързан с много трудности и в известна степен е неблагодарен. Но мен той е всичко! Всичко хубаво, което ми се е случило, е благодарение на спорта. Незабравими са пътуванията ни зад граница, тръпката преди състезания, и на първо място – нашата дългогодишна истинска дружба с останалите момичета.
14 години прекарани в залата, толкова много хубави моменти и толкова много сълзи. Последното ми състезание е отдавна отминало. Не беше лесно да се откъсна от нещо, с което съм се занимавала цял живот. Знам, че дори активния спорт да е останал в моето минало, той ще продължи да бъде моето бъдеще.“
Таня Янева за треньорската кариера:
„Шампионки се създават с много любов и постоянство! Например, при най-малките е важно разнообразието в тренировките и да се опитам да ги науча да изпитват удоволствие от това, което правят. Важно е да се създаде в тях желание да се подобряват в тренировъчния процес и да се включат елементи на игра и забавление.
Миа, Радина и Арина са много дисциплинирани и старателни – великолепни деца! Мога да кажа, че аз също получавам от тях ежедневни житейски уроци. Въпреки крехката им възраст, те са наясно, че на върха се стига с много труд и усърдни тренировки.
Държа гимнастичките да са винаги подготвени на състезание и работата да е свършена по най-добрия начин и резултатите не закъсняват. В залата подготвяме още състезателки, които ще очароват публиката, надяваме се скоро!“