Левски ни накара да полудеем от радост. “Сините” ни накараха да мечтаем. Левски ни накара да сме горди, че сме българи. Онзи ден стадион “Васил Левски” се пръскаше от фенове, емоции, любов и футбол. Момчетата на Николай Костов отговориха на тази любов по подобаващ начин. Беше една от онези вечери, в които футболистите са равностойни на класата на феновете, а такива моменти са толкова малко, че се помнят с десетилетия. И всичко това срещу Айнтрахт, който преди две години спечели Лига Европа, след като преди това прегази куп големи отбори, сред които и Барселона. “Сините” завършиха 1:1 с немците, но по-важното беше, че ги надиграха и заслужаваха повече победата. Левски започна малко сковано мача и получи бърз гол, но именно тогава отборът показа, че носи ДНК-то на този вековен клуб. Андриан Краев и компания захапаха здраво съперника си, който бързо разбра, че еуфорията и яростта от трибуните се е пренесла и на терена.
Истината е, че Левски изигра един от най-силните си мачове именно срещу Айнтрахт. “Сините” показаха качествен футбол, тактическа дисциплина, хъс, динамика и непреклонно желание за побода, които напомняха за онзи незабравим сезон в Европа, в който отборът стигна до 1/4-финал за Кулата на УЕФА. Имаше и един допълнителен момент в мача, който напомни за великия обрат над Удинезе, отново на Националния стадион. Става думз за онзи пропуск ма Христо Йовов през първата част на мача, когато от непосредствена близост, онзи, който вкара бижутерски гол във вратата на Марсилия, стреля високо над рамката. Сега, 17 години по-късно, Роналдо вкара в малкия си джоб Бижутера, след като направи далеч по-страховит пропуск. Животът е странна работа. Онзи ден именно Роналдо вкара в последната минута за отстраняването на Апоел Беер Шева, а сега някак успя да не опъне мрежата на германците на метър от голлинията.
Трогателен беше и моментът след гола на Фадига, при който Роналдо не се радваше с другите, а просто се държеше за главата и плачеше… Тези сълзи показват емоцията, с която бразилецът, а и съотборниците му играят с фланелката на Левски. Те показват богатството, което клубът има в съблекалнята си, а именно млад отбор, който играе с цялата си душа и сърце за “сините”. Само по този начин може да се направи така, че 100-милионният Рандал Коло Муани да изглежда като Mapтин Тошев до Хосе Кордоба.
Стигаме до попадението на Фадига, което накара България да изригне. То беше черешката на тортата. Напълно заслужен гол за цялостното представяне на Левски и въпреки безобразните действия на шведския съдия Адам Ладебек, който къде тънко, къде дебело и недодялано подпираше немците. Самото изпълнение на Фадига пък беше фантастично. Голът на годината. Всичко за него се казваше в безпомощния поглед на Кевин Трап след попадението.
Старши треньорът на Левски Николай Костов пък онзи ден за пореден път опроверга скептиците, сред които бях и аз. Слад като в предишния си престой на „Герена” беше запомнен най-вече със заканата си към Емил Велев – Кокала: “Ще ти изпия мозъка”, дошла след отпадане на “сините” за Купата на България на Лаута, сега наставникът сякаш е съвсем различен човек, който е много по-готин от себе си. Костов демонстрира смелост в избори си на състав и тактика, което беше в основата Левски да играе като равен с равен срещу Айнтрахт. Отделно треньорът взе изключително точни решения по време на срещата, които доведоха до натиска в края на двубоя и изравнителен гол. Въобще Николай Костов е един отличен елемент от прераждането на Левски, който беше ударен от тежка криза.
Към днешна дата спокойно може да кажем, че Наско Сираков и Данил Боримиров успяха да изправят “синия” клуб на крака. Този тандем, който е носил легендарна радост на феновете на терена, продължава да дава своя принос за това ВЕЛИЧИЕ, което струи от Левски.
Сега много хора коментират предстоящия реванш в Германия. Каквото и да стане в него, “сините” вече показаха, че са голям отбор, който носи радост и забравена от години европейска гордост.
