Асими Фадига е от новите попълнения на Левски от лятото. Халфът все още не се е наложил твърдо при “сините”, но вече има запазено място във фолклора с впечатляващия изравнителен си гол в последните секунди на мача с Айнтрахт Франкфурт в София. Фадига даде първото си обширно интервю в България за БТА.
– Асими, кога и къде започна да играеш футбол?
– Роден съм в Бурж, но още като много малък майки ми се пренесе в Шаталру – градче близо до Тур и Поатие, в централна Франция Там започнах за играя футбол на 12 години – сравнително късно. Останах до 17-годишен. След това отидох в Поатие. Върнах се в родния си отбор, а после пътя ми мина през Монморийон – селски отбор до вкъщи, Байон на югозапад, Льо Пюи и Льо Ман.
– Кой е предпочитаният ти пост на терена?
– Аз съм играл на много позиции, което ми дава по-голяма свобода и увереност. Бил съм крило, играл съм номер 6, номер 8 и дори като централен нападател. Най-много обаче ми допада поста зад нападателя, като класически номер 10.
– Голям ли беше скокът от отбора на безработните във Франция до Левски, който е един от най-популярните и обичани тимове в цяла България?
– Ами аз карах стъпка по стъпка, етап по етап. Минах през малки отбори, учих се. Бях в Насионал 3, Насионал 2, Насионал. Бях в Льо Ман, който е традиционен клуб. След това дойде обаждането от агента ми, който каза, че Левски имат интерес към мен. Бях много изненадан, няма да крия. Не знаех почти нищо за България, започнах да търся. Говорих с двама-трима човека, които са играли или работили в България, казаха ми много хубави неща за Левски. Разбрах, че това е отбор, който всяка година се бори за трофеите, който играе в европейските турнир.
– Какво си спомняш от първите си дни в София?
– Помня, че бях много добре приет от всички – съотборниците ми, треньора, щаба. София е много хубав град, влюбен съм в него. Вече имах възможност да видя планината тук, да се разходя около водните площи, което са около града. Българите са мили и приветливи хора, видял съм само добро.
Вече натрупа мачове за Левски в първенството и в евротурнирите. Как ти се струва нивото?
– Нивото е много добро, наистина. Бях приятно изненадан. Всичко е професионално, работи се качествено. В първенството има немалко чужденци, което е атестат, че шампионатът е търсен и се развива.
– Може ли Левски да стане шампион, каквото амбиция заяви?
– Работим за това и го искаме всички. Играе мач след мач, не прескачаме етапите, но целта наистина е да завърших на върха, на първо място.
– Какво се промени за теб след мача с Айнтрахт Франкфурт и гола в последните секунди?
– Мога убедено да кажа, че голът срещу Айнтрахт Франкфурт промени живота ми. Осъзнах, че направих много хора щастливи. Освен всичко друго, това бе първият ми гол в България и той дойде в най-подходящия момент. Достави ми истинско удоволствие.
– Какво помниш от онзи момент?
– Всичко си спомням много добре. Действах инстинктивно с случая, нямах много време да мисля. Не съм гледал къде е вратарят. Получих топката, осъществих добър контрол, беше близо до мен и стрелях, без да се замислям получи се.
– В кой друг мач си пожелаваш да вкараш подобен важен гол?
– По принцип искам да вкарвам голове във всички мачове, дори и да не са толкова важни и ефектни. Но знам, че най-важните мачове в България са срещу ЦСКА-София и Лудогорец. С ЦСКА-София е дерби, така че защо да не вкарам във втория полусезон срещу тях подобно попадение.
– Сега вече като мина доста време можеш ли да кажеш какво липсваше на Левски да се пребори с Айнтрахт Франкфурт и да влезе в групите на Лигата на конференциите?
– Наистина мина време оттогава. Може би ни липсваше по-голяма ефективност, както и повече вяра в себе си и възможностите си. Да кажем, че на момента бяхме твърде респектирани от тях. Сега, това е Айнтрахт Франкфурт и е по-добър отбор от нас, обективно погледнато. Ние обаче направихме много добър мач в София срещу тях. През голяма част от второто полувреме ги надиграхме. Трябваше да използваме това и да бъдем по-уверени в Германия. Но ние се учим и растем като футболисти след такива мачове. Дано са повече в бъдеще.
– Кой е любимият ти футболист?
– Като бях дете моят герой беше Роналдиньо. Исках да приличам на него, имитирах го. Беше голям футболист, чаровен – присъствие, усмивка, финтове. В последните години се възхищавам на Лионел Меси. Той е най-добрият играч в света.
– Имаш ли отбор на сърцето?
– Цели два са – Пари Сен Жермен и Барселона. За ПСЖ бях като дете, сега минават през труден период. В Барселона играха любимците ми. Но вече любимите ми отбори са три – Левски заема важно място сред тях.
