И така, ако в ПФК Левски работят горе-долу адекватни ръководители, днес от официалната страница на клуба трябва да ни съобщят, че Николай Костов повече няма да е треньор на отбора, а като причина да бъде изтъкната неспособността му да изпълни задачата, за която е нает – титлата, първото място и купата, както се изрази един “временен” изпълнителен директор. Важен детайл са тези думи, макар и лапсус, тъй като са изречени от втория по важност в клуба човек. Би следвало да имат тежест, да не са празни приказки, или лъжа.
Метафорично казано, Костов сам сложи въжето около врата си, когато се изпъна на пресконференцията при представянето му и обяви за цел пред отбора титлата и купата. Обосновката беше логична и издържана – поема много добре селектиран и вече обигран състав. Думите му бяха потвърдени и гръмко анонсирани и от присъстващия на въпросната пресконференция Даниел Боримиров. Повтарям – вторият по важност, след мажоритарния собственик, човек в клуба. Ще кажете какво лошо, така се прави, това е Левски. И е точно така. Това е Левски, критерият винаги трябва да е най-високият, особено когато футболните аргументи са налице. Така трябва да е в Левски – един от двата клуба, който е постоянно под светлините на прожекторите. В който всяка дума трябва да се подбира внимателно и да не се изрича просто ей така, защото се връща като бумеранг. В който не може да сиктирдосваш и да няма последици.
Уви, Костов не си научи урока. Както при първия си престой, така и сега, показа, че не притежава манталитет да бъде треньор на отбор от калибъра на Левски. Не заради колебливите резултати, не и заради скучната и слаба продукция от септември насам, а защото не може да поеме отговорността, която се очаква да поеме всеки един треньор на Левски. Затвърди го с интервюто след мача с Арда. Апотеоз на безсилието е да абдикираш доброволно от целта, за която си нает. Да обявиш, че не си способен да я изпълниш. Да кажеш, че било грешка да изискваш титлата от играчите. Отчайващо! При положение, че отборът е близо до върха като точков актив, въпреки липсата на резултати в последните мачове. Категоричен индикатор за слаб характер, което малко или много се отразява на самите футболисти. Как да вярват на човек, който не вярва в тях?
Стигаме до ролята на ръководството. Какво ще предприеме то, след като този, на когото разчитат да връща Левски към отличията, купите, медалите и титлите признава, че не може да се справи? Нека им припомня, че в т.нар. корпоративен свят, с който мажоритарният собственик и изпълнителният директор обичат да жонглират, когато служителят обяви, че не може да свърши работата, за която е назначен, изходът е само един. Оставка…
