От началото на септември насам един от най-важните въпроси, свързани с Левски, бе бъдещето на част от играчите, формиращи гръбнака на отбора. Някои от тях бяха с изтичащи през лятото договори, което означаваше, че още от януари могат да преговарят с други отбори, в които след края на кампанията да преминат като свободни агенти. Или пък да извиват ръцете и да настояват за трансфер в последните минути на прозореца. А третата опция – да бъдат продадени на занижена цена през зимата, за да вземат все пак на “Герена” някаква сума за тях.
До вечерта на 31 август всичко минаваше под призмата на неочаквано доброто представяне в Лигата на конференциите. Левски достигна до плейофите, където се изправи срещу германския Айнтрахт. И до 79-ата минута на реванша във Франкфурт общият резултат от двата двубоя бе равен. След това, вече в реалността, която се оказа по-сурова от очакваното, в шефските кабинети на “Георги Аспарухов” бе ред за преговори. Левият бек Цунами и Кристиан Димитров сложиха парафи под нови контракти. Но погледът на феновете бе насочен към заформилата се сага с десния бек Жереми Петрис и дефанзивния халф Андриан Краев. Първият категорично отказваше да удължи споразумението, а вторият уж все бе пред подпис с клуба, но “днес, утре…” това така и не се случваше. Нещо повече, вътрешният халф можеше да се озове в Лудогорец по примера на Ноа Сонко Сундберг. Гамбийският защитник започна кампанията със сините, но бе уведомил ръководството, че иска да бъде продаден и няма да поднови договора си, въпреки че през лятото получи капитанската лента от Николай Костов. В крайна сметка гамбийският национал направи така, че да се случи неговото и Левски го продаде на конкурент от родното първенство, при това не за сумата, за която се е надявал. Краев напираше за същата трансферна процедура точно преди затварянето на пазара, но от “Герена” категорично отказаха да го пуснат. И започнаха нови пазарлъци. Струват ли си обаче те? И трябва ли да съжаляват феновете, ако Краев и Петрис в крайна сметка опразнят шкафчетата си в съблекалнята през зимата? Към днешна дата отговорът е – не. Това показва представянето им от септември насам. Двамата са с “размътени” глави и не са тези от началото на кампанията.
Капитанската лента мина през много ръце в Левски този сезон. Тя обаче сякаш залепна точно на място на ръката на Андриан. Минал през школата на клуба, млад, с добра осанка, борбен. Такава бе и играта му, като в мачовете срещу Апоел Беер Шева, както и този с Айнтрахт в София действията му бяха с фундаментално значение. Без неговото физическо присъствие сините неминуемо щяха да загубят здравата битка в средата на терена и нямаше да могат да отговорят на агресията. В тези двубои Анди се показа, но нямаше купувач, склонен да плати исканите от Левски пари. И там сякаш
нещо се счупи.
Със сигурност трансферните саги му са се отразили, защото формата му спадна. Бе изгонен при позорната загуба с 0:2 от Литва на националния отбор на “Васил Левски” за безумен втори жълт картон дълбоко в половината на съперника. Николай Костов го смени на почивката при 1:2 от Берое в Стара Загора. Срещу Арда бе незабележим, а на Левски му трябваше лидер, който да поведе останалите.
Кратка хронология на кариерата му до момента – сините го поставиха на картата, взимайки го от втородивизионния Хебър, после Станимир Стоилов му намери мястото и го направи футболист, а Костов му даде лентата. Нормално е при тези обстоятелства при преговорите на Андриан с клуба да има и “домашна отстъпка”… Дори очертаващото се роднинство с Валери Божинов влезе в употреба. Божигол анонсира скорошно преподписване на Краев, но и оттогава мина доста време. А междувременно Андриан смени агента си и за правата му вече се грижи международна мениджърска компания. Както се казва – порасна му работата.
Жереми Петрис е безспорно най-добрият бек на Левски в дефанзивен план, а наред с това е и най-бърз. В предни позиции обаче има липси – сещате ли се за негово центриране, от което е паднал гол? През сезона той няма асистенция на сметката си. В България се показа в Царско село като един от многото безработни играчи от Европа, намерили пристан на софийското Околовръстно. Привлече вниманието на Станимир Стоилов, който отиде да го гледа, а той в този мач си изкара… червен картон. Това бе и причината преди началото на миналата кампания да не бъде взет на “Герена”. Вместо това се прибра във Франция и си стоеше у дома. Мъри обаче сбърка с Анте Блажевич и доведе Жереми на пожар. Първо с краткосрочен договор, който след това бе удължен с оглед на добрата му игра. През този сезон обаче не се знае кога Петрис е контузен, кога тренира нормално, кога няма да те закопае в някой двубой.
Миналата зима, а и през лятото имаше пазар за Жереми и Андриан в чужбина. Левски обаче не ги продаде. С оглед на моментната форма на двамата е ясно, че цената им пада. Още повече, че договорите им свършват следващото лято. Ако не преподпишат, сините със сигурност ще ги е яд, че не са взели предлаганото преди време за тях. Сега, както е тръгнало, ще пият една студена вода. Това обаче е от финансова гледна точка. От спортно-техническа – нямат нужда от сегашните Петрис и Краев. Време е двамата да се стегнат. И да играят както могат, макар да са наясно, че им остава малко време в клуба. Даниел Боримиров и Наско Сираков има как да поработят с двамата на психологическия фронт и е крайно време да го направят. Защото така сините олекват като отбор, а ще олекне и касата на “Герена”.