Днес левскарската общност отбелязва паметна дата в своята история. Точно преди 55 години на 17 ноември 1968-а сините разбиват вечния съперник ЦСКА със 7:2 на стадион „Васил Левски“. Мач, който и до днес се смята за най-паметния в историята на столичани, независимо че побеждават червените и по-убедително със 7:1 през 1994 година. За такъв се смята, защото отборът на ЦСКА през 68-а е един от най-добрите в историята на червените, съперникът е бил големият фаворит преди началото на тази среща с 11 поредни успеха и са очаквали голяма победа срещу сините…
Във 2-рата минута мрачните прогнози за Левски започват да се сбъдват, когато след удар на големия Петър Жеков топката рикошира в крака на Иван Вуцов и влиза в мрежата, но попадението е записано на нападателя, а не като автогол, което му помага по-късно да завоюва „Златната обувка“. Червените предвкусват разгром, но сините нямат никакво намерение да наведат глави. Само пет минути след попадението легендарният Георги Аспарухов елегантно преминава Пенев и изравнява. Между 23-тата и 24-тата минути Левски поставя началото на края за ЦСКА в тази среща. Първо Сашо Костов бележи, а веднага след центъра сините контраатакуват и с феноменална задна ножица Гунди нацелва напречната греда, а притичалият Янко Кирилов я забива в мрежата. В последната минута на полувремето Борислав Богданов увеличава на 4:1.
През второто полувреме Левски налага тотално волята си. Янко Кирилов бележи между двама бранители, а малко по-късно герой отново е Гунди. Така още в 59-та минута резултатът става 6:1. Аспарухов от дузпа фиксира невероятното дотогава 7:1, оформяйки своя пореден хеттрик за сините, а минута преди края Атанасов бележи за крайното 7:2 за Левски. Резултат, който ще остане вечно в паметта на привържениците.
„Нямаше нищо особено около този култов за всички левскари мач на 17 ноември 1968 г. Не съм имал предчувствие, че ще се превърна в главен герой. Сега се пише, че ЦСКА са имали по-силен отбор от нас, че едва ли не било изненада нашата победа. Истината е, че по нищо не им отстъпвахме. Преди дербито бяхме на лагер в “Хемус”. Със Сашо Костов спахме в една стая. Той хвърли карти, много познаваше, и вика: “Всичко червено – днеска ще ги спукаме!”. И то така стана. Това ми е един от най-силните мачове на мен. След последния съдийски сигнал стадионът все едно че гореше. Хиляди левскари държаха в ръце запалени вестници и скандираха. Напълнихме им душите. Незабравими моменти! Една седмица ходехме като замаяни“, разказва един от героите Янко Кирилов. Легендата Сашо Костов, които е известен с изключителното си чувство отива след петия гол за Левски при Цветан Атанасов и го пита кой е най-бърз от армейците. Дясното крило на ЦСКА отвръща объркано: „Ами аз съм“. Тогава Сашо Костов изстрелва: „Тичай тогава бързо до „Народна армия“ да донесеш таблото, че на това вече няма място къде да записваме голмайсторите“, а след това казва, че са позволили на ЦСКА да вкара първи, за да се види колко фенове имат. Велики моменти, които сините привърженици в момента не могат да видят.
ЦСКА – ЛЕВСКИ 2:7
„Васил Левски“ 55 000
ЦСКА:
Ст. Йорданов, Ив. Зафиров, К. Станков, Б. Гаганелов, Асп. Никодимов, Д. Пенев, Цв. Атанасов, Н. Цанев (30 – П. Николов, 46 – В. Неделчев), П. Жеков, Д. Якимов, Д. Марашлиев
Тр. Ст. Орманджиев
ЛЕВСКИ:
Г. Каменски, Ст. Пешев, Ив. Вуцов, Ст. Аладжов, К. Ивков, Кр. Богданов, Б. Богданов, Ст. Павлов, Г. Аспарухов, Я. Кирилов, С. Костов
Тр. Кр. Чакъров
Голмайстори: 1:0 Жеков 2, 1:1 Аспарухов 7, 1:2 С. Костов 23, 1:3 Я. Кирилов 24, 1:4 Б. Богданов 45, 1:5 Я. Кирилов 56, 1:6 Аспарухов 59, 1:7 Аспарухов 78-д., 2:7 Цв. Атанасов 89
Съдия: Димитър Руменчев
