Станислав Ангелов бе гост в подкаста на Герена.бг, където сподели своето мнение за случващото се в клуба. Той говори също така и за представянето на Левски в европейските клубни турнири. Спомни си и за моментите, в които Левски написа „Синята приказка“. Пелето направи и любопитно сравнение между „сини“ и „червени“ фенове“.
– Спасението на клуба е от приоритетна важност. Аз вярвам, че първо трябва да се изчистят дълговете, за да може да се надгражда каквото и да било. Така че, ако излязат хората и ни кажат „Ние ще продаваме, защото няма пари за дълговете“, нали, от европейски клубни пари взехме толкова пари, оттук толкова и оттам толкова, ще покрием това, това и това, и няма да се борим тази година за титлата, а ще спасим клуба, никой няма да им се разсърди. По-скоро всеки ще се зарадва, че се тръгва в някаква позитивна посока.
Много от феновете питат, колко още време трябва да чакат за титлата.
Добре де, и като го казват, какво става? Той, клубът, като е потънал до гуша, ти искаш – не искаш, дори и да правиш отбор, ти по-скоро в тази затънала обстановка буксуваш, отколкото да надграждаш. То няма как в мръсотията ти да си шампион. Нещата като не са ти добре, ти искаш – не искаш, то енергийно не може да се случи нищо. Хората искат… То и аз искам. Искам веднага да се платят всички дългове. Веднага да се инвестират 10 милиона в оборудване за детско-юношеската школа и веднага да станем шампиони. Е, как ще стане това? По-скоро, за мен, трябва да има някаква стратегическа постановка и да се тръгне отнякъде нанякъде. И да се следва с години, а не днес е това, утре – другото, ама ако, може би, евентуално, най-вероятно… Заради което странично погледнато и феновете имат някакви различия. Едни искат да са шампиони, други искат да нямаме дългове, трети иска не знам си какво. Всеки си иска нещо. И затова клубът трябва да излезе с една генерална политика. Да не се съобразява толкова с на феновете претенциите, а да имат ясна стратегия за следващите няколко години. Сега ще направим това, после ще направим това и накрая ще завършим с това. Междувременно, ако станем шампиони, е добре дошло.
Така е, но феновете казват, че Левски е отборът на народа и ръководството трябва да се съобразява с народното мнение. И още казват, че ако някой иска да бъде собственик на Левски, да си направи бутиков отбор.
– Така е! Вижте, аз донякъде съм съгласен с това. Затова и доста често в управлениеот на Левски е имало и разни фенски фракции. Аз съм присъствал на няколко заседания на Управителния съвет, феновете общо взето си пропагандираха за това да има прозрачност и да се знае всичко, както и да има стратегия. Аз не съм ги чувал да се бъркат в спортно-техническа част или там, където не разбират и не им е работата.
В крайна сметка ти си бил част от отбора, познаваш добре обстановката в отбора и знаеш отлично, че феновете са гладни и жадни за победи. Искат Левски винаги да побеждава и това е заложено в ДНК-то на отбора. Няма кой да чака.
– Еми, не е точно така. Не е заложено в ДНК-то на отбора. Значи този отбор е направен с идеална цел. Първата е да носи името на Апостола с гордост. И втората е да символизира свободата, чистотата и честността. Никой не е правил Левски, за да стане шампион веднага. Няма такова нещо. Тези хора са го основали този отбор, за да може да носи името на Левски със същата чистота и вяра, с която го е носил и той. Да се продължи неговата мисия по спортен път, със спортен дух, със спортно майсторство и с достойнство. С вяра и себеотрицание и всички добродетели, които нашият патрон е изповядвал и е следвал като концепции и идеи. Във времето как са се интерпретирали нещата, кой как си е искал да заличава, ама победи, ама загуби – няма такова нещо. Този отбор има много по-висша цел от една победа или от една титла. И затова феновете на този отбор са нещо много повече. Аз съм играл и в ЦСКА, и в Левски, и ще ви кажа, че разликата между ЦСКА и Левски е от небето до земята. Като фенове, като отдаденост, като като чистота. Много е различно, ама много е различно. Не обиждам другите, но те просто нямат нищо общо с нас. И затова аз винаги съм си бил от Левски, независимо къде съм играл. Защото смятам, че тези символи, които Апостола е оставил за нас, ние трябва да ги следваме безрезервно. И не да се концентрираме и да се фокусираме в титли, както и в победи, а в това да изграждаме един уникален спортен дух, с който да се борим докрай за победата, да не се предаваме, но тя да не е самоцел. По-скоро за мен е най-важно да се изчисти клуба от зависимости, пари и финансови напрежения. Да се направи всичко възможно да не се стига пак до такива подобни фалити, които се опитват да изтрият нашата история или нашата вековна традиция. Според мен след това вече трябва да се мисли за детско-юношеската школа, за да си създадем футболисти и чак тогава да мислим за шампиони. Извинявам се за това, че на някои хора може да не им е приятно, но аз съм тук, за да си кажа своето мнение.
Вижте целия разговор във видеото.
