На „Герена“ нещата са до болка познати – чака се изпращането на синята ракета в Космоса

Футболен клуб Левски стартира официално новата календарна година с бодра пресконференция на треньора Николай Костов. Промененият му външен вид явно идва да покаже, че подобна позитивна промяна очаква и подопечните му, разбира се не във фризурите. И наистина тонът на Костов бе професионално уравновесен и по левскарски оптимистичен. Отборът му изостава само с 10 точки.

От първия в класирането и в оставащите 15 мача е напълно логично и резонно тази разлика да бъде стопена. Достатъчно е само да не бъдат повторени грешките, от които се разпиляха тези 10 минусови точки. Безспорно съществува и такъв вариант – Левски бие като гост Лудогорец и Черно море, прави рутинна победа на „Васил Левски“ срещу ЦСКА и скоростно се приближава до челната тройка. А след това в плейофите се възползва от всеки мач, за да вземе максимума и завършва сезона с 80 пункта, което може да се окаже достатъчно за титлата, макар че миналата година 85 не стигнаха на ЦСКА. Но мечтите са безплатни и Костов е прав пред себе си да си поставя каквито иска цели.

На приказки Костов е голям оптимист, но вътрешно в себе си по народному си е бил шута. Не е глупав човек и си е дал сметка, че го оставиха само защото нямаха друг вариант. Няма как да не се е досетил, че пак, казано по футболно, са го разкрили. Но Костов е рядък чешит и се държи много достойно. Думите му за момчето, което са му го изпратили за помощник–треньор, издават голямо самочувствие. Всъщност момчето, което му изпратиха за помощник-треньор, най-вероятно ще го смени и ще стане старши. Красимир Петров е поредният нов Мъри Стоилов, който в Левски произвеждат с непресъхващ ентусиазъм. Една дузина са треньорите, които щяха да накарат левскарите да забравят дори името на своя идол. Но нещо не им се получи.

Защото май Станимир Стоилов не може да бъде заменен. Нито от българин, нито от чужденец, нито от друга клубна легенда. Истината е, че единствено при Станимир Стоилов Левски беше истински футболен клуб с перспектива и визия. Първия път между 2004 и 2008 и втория сега от август 2021 до април 2023. И лошата новина за синята общност е, че трети път не се очертава на хоризонта. Нещата на Станимир Стоилов в Турция тръгнаха повече от добре, а при него е доказано научно, че добрите проекти го привличат и закотвят към себе си поне за 5 години напред. А за пет години, както е казал народът – я камилата, я камиларят. И тези, които го прогониха за втори път, дълго ще се пекат в собствен сос на силен огън.

Мъри вече е далечно минало, да видим обаче какво ще се случи в следващите 12 месеца. Нарисувах една оптимистична картина, която естествено няма как да се случи. В най-добрия случай Левски ще се бори за четвъртата позиция в крайното класиране, нещо, което далновидно предвидих още в августовската си прогноза. А тогава ехтеше шумотевицата около новата европриказка. Да кажем, че прогнозата ми е била плод на случайност!

Левски ще изиграе само 15 мача през пролетта, което означава, че програмата няма да бъде прекалено наситена от 17 февруари до към края на май. Сините ще спечелят доста победи, но ще имат също така известен брой равенства и загуби. Отново се изхвърлям с прогноза за около 60 точки в крайното класиране след плейофите. И ако стигнат до четвъртото място, отново ще отидат на европейски бараж срещу седмия в крайното класиране. Този мач вече е игран половин дузина пъти и винаги е обагрян в синьо. Но понякога с огромен зор!

И все пак почетното четвърто място не е чак толкова поднесено върху син поднос. Повърхностните и прибързани заключения в началото на януари извадиха от уравнението ЦСКА 1948 и Локомотив Пловдив заради процесите в двата клуба. За Локо Пд съм почти съгласен, че ги чака пролетен срив, но ЦСКА 1948 е много добре организиран и структуриран клуб и прогнозите за отстъпление могат да се окажат смехотворни. А дори това да се случи, има и скрит в храстите претендент за атака от задна позиция. Ботев Пловдив е на 6 точки от Левски, но може със силен спринт да изпревари градския си конкурент. А, от друга страна, канарчетата са еднакво опасни и като евентуален участник в шампионската група, и като сигурен седми. И този пореден бараж за Европа може изобщо да не се окаже толкова лек и лесен за предвиждане, колкото предишните.

Това, общо взето, са сметките, но да видим каква ще е картина на терена.

Където се решава всичко. Защото празните приказки на ангро са едно, а меродавни са събитията на терена. През зимната пауза за поредна година Левски спечели символичната шампионска титла по най-много новини в медиите. Повечето от които се оказаха напълно имагинерни, което е евфемизъм за измислени и съчинени. В крайна сметка бе продаден Роналдо в Русия, но нещо ми говори, че и този трансфер не е напълно завършен. Интересно как преди година цялата синя общност бичуваше Ивков и Стоилов за мачовете с руските отбори, а сега никой не реагира за договор с най-санкционната държава в света. Между другото санкциите касаят най-вече финансовите системи и интересно по-какъв начин парите от трансфера ще се озоват в касата на „Герена“. Пореден пример как солидарността към страданията на украинския народ за мнозина в България е напълно фалшива. Но има висш съд, който гледа тези неща и въздава справедливост.

Краев, Петрис, Велтон, Кордоба и Марин Петков независимо от десетките гърмящи новини са все още футболисти на Левски. А трансферите им са задължителни, защото много скоро по тази тема дори няма да се правят спекулации. След една година по това време никой потенциален купувач няма да се интересува от някакъв панамец Кордоба, защото срокът за годност от печата за качество на Мъри ще се е изтрил окончателно.

Също така противно на всички спекулации Левски започва почти без нови попълнения, като само някакъв анонимен бразилец се присъединява към отбора. И Левски ще започне подготовката в недокомплект, а това едва ли ще се промени. Предвид краткостта на творческите планове, някаква мащабна селекция от пет-шест нови е илюзия. Което е правилно действие, защото експертизата със сигурност ще доведе някой като Фадига или Дарлан, от които, както добре се вижда, никой не се интересува дори за футбол на малки вратички.

В заключение първата част на 2024 ще премине доста вяло при мижав зрителски интерес. Втората ще е по-интересна, но мнението си ще го запазя за по-нататък. А интересните процеси отново ще са свързани със собствеността. Там могат да се случат много интересни неща и кормилото да го поемат съвсем нови лица.

След няколко дни синята флотилия отпътува за Турция, там ще се играят мачове почти всеки ден, отборът ще се подготви на суперниво и от 17 февруари ще изпращат с разлика всеки, който им се изпречи на пътя. Костов на практика направи миниатюрна лятна подготовка, а както добре се знае, българските специалисти коват желязото най-вече през зимата под дъжда на разкаляните терени в Южна Турция.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук