Интересна публикация на популярния „син“ журналист за рождения ден на Станимир Стоилов
Ако телефонът ми вчера някак бе попаднал в ръцете на Мъри Стоилов, не знам как щеше да реагира на десетките постове, свързани с рождения му ден. Да, щеше да му е малко особено, дори много, защото колкото и да е професионалист някъде в Гьозтепе, левскарското у него си е там и винаги ще е. Дори и за момент да си е помислил, че тези поздравяващи го хора не са дали всичко, за да го задържат в Левски, а това е така, той трябва да е сигурен, че един ден всичко ще се оправи.
Миналата година по това време Стоилов не бе обект на толкова много и сърцераздирателни поздрави, съдейки пак по моя телефон, може би защото привържениците не допускаха, че той някак ще си тръгне. Един ден, когато Бай Ганьо левскаря разбере, че Мъри не бе само треньор на Левски и когато това стане и се слее с енергията на другите левскари, Стоилов ще е пак на „Герена“. Ами да, щото нали, един път се живее.
Да, Сираков, знаем, че в момента Левски си има треньор.
