„Не се предавам“ е песента на дует EXPOSE, която феновете на Левски знаят много добре. Актуалното видео е заснето на „Герена“ от Левски ТВ, с цялата подкрепа на клуба. Идеята за проекта идва след участието на EXPOSE на годишнината от рождението на Гунди. Цвети и Светьло пяха на стадиона преди мача на „сините“, а песента получи одобрение и „сърце” в социалните мрежи лично от съпругата на Гунди – Лита Маркова. Нежната част от дуета – Цвети Маринова, бе гост в „МачКаст“ на „Мач Телеграф“, където говори за любовта на EXPOSE към „синята“ идея, но и разбира се, сподели няколко думи за вървящото в момента Евро 2024.
– Цвети, гледаш ли европейското? Кой отбор подкрепяш и кой мислиш, че ще видим на финала?
– Много труден въпрос ми зададе. Има някои страхотни мачове, а други са по-скучни. Хареса ми много мачът между Румъния и Украйна, беше ми много емоционален. Харесвам испанците много, германците мисля, че ще стигнат финал. Много ми е интересно и това, което се получава с автоголовете. Не помня на такъв голям форум да е имало толкова много. Футболът е много атакуващ, може и от там да се получава.
– Имаш ли любим футболист на европейското?
– Белингам. Мисля, че в него има страшно много потенциал, който тепърва да покаже. Вижте обаче какво нещо е психиката, той и Мбапе виждате, че не показват най-доброто от себе си. Италия като че ли не е това, което очаквахме, но ми харесва това, че Балканските държави се представят много добре. Повечето мачове са много интересни, има емоция, интрига… абе, футболът е…!
– Какво те грабна във футбола?
– Аз съм от потомствените футболни фенове на Левски. Дядо ми, баща ми са големи левскари. Живели са близо до „Герена“. Целият ми съзнателен живот е минал с това, че има само един отбор и това е Левски. Аз друг отбор не съм обичала никога в живота си. Водеше ме на мачове, а не можехме ли да отидем, се гледаше задължително вкъщи, с шалчето на врата. И до ден-днешен, ако седна да гледам мача пред телевизора, пак съм си с фланелката. На мача с Айнтрахт пътувахме от Барселона. Бяхме в самолета, а аз и тогава се облякох с екипа на Левски. Слязох на летището и въобще не ме интересуваше дали това ще окаже някакви негативни емоции върху мен. Всички просто ме гледаха – стои една мацка в самолета с фланелката на Левски. Нямаше как да слушам мача, но ми беше много напрегнато.
– Какво помниш от първите мачове, на които си ходила?
– Не си спомням кой мач беше, Вечните дербита си ги спомням повече. Тогава имаше повече толерантност между агитките, няма агресия, която да застрашава живота и здравето. Затова имаше много деца по стадионите. Хората подкрепяха отборите си ревностно, но не те беше страх да отидеш на стадиона. В един случай дядо ми не можеше да ме заведе на един мач и аз гепих шала и отидох сама. Хванах си рейса и отидох, а чак след като се прибрах без глас от стадиона се издадох къде съм била (смее се). Майка ми бе волейболист в Левски, а нейните екипи често преминаваха към мен.
– Страх ли те е да водиш твоите деца на стадиона?
– Като погледнеш, че половината стадион се пази, докато момчетата играят, а после има глоба за отбора, се питаш какъв е смисълът от това нещо. И едно време си имаше яки хореографии, но футболът е игра за хората, а Левски има най-голямата аудитория. Точно заради това по някакъв начин играта трябва да се стимулира, а нещата да са такива, каквито трябва да са.
– Тази година и Левски, и ЦСКА не се класираха за Европа…
– Именно, защото имаше напрежение, но не свързано с футбола. То обаче влияеше и на футболистите, и на треньорите. Много е хубаво, че Левски в крайна сметка се спаси. Както каза Наско Сираков мачът с НАП бе много важен за Левски. Всички вече станаха експерти, треньори, селекционери, но смятам, че трябва като фенове да останем такива каквито сме. Аз съм музикант и мога да кажа мнение, но не да давам акъл кой футболист трябва да се купи и къде да играе. Трябва да гледаш от качеството си на фен.
– Как виждаш назначението на Станислав Генчев?
– Аз много харесвах и Николай Костов. Неговата стратегия много ми напомняше за играта на Барселона, друг от отборите, които много обичам да гледам. Той обаче нямаше достатъчно време да приложи своя футбол. Той понесе ударите много мъжки, но смятам, че един млад, надъхан треньор като Генчев да поеме отбора е правилното решение. Костов достойно и с голямо уважение предаде щафетата на Генчев.
– Миналата година с твоята дуетна половинка направихте песен за Левски. Разкажи как дойде идеята?
– Нашият мениджър Антон Терзиев е футболен съдия, футболен човек, с когото много си говорим за футбол. Той ми показа транспарант, опънат от феновете, чийто текст много се доближаваше до този от една моя песен. Реших, че това не е случайно. Всеки един отбор има добри и лоши моменти, но ставаш и пак продължаваш. Когато паднеш, ставаш и продължаваш. Когато се отчаяш, тогава губиш, важното е да станеш и да продължиш. В оригиналното видео съпоставяме труда на спортиста с неговите успехи – колко много е дал, колко пъти е паднал този човек, за да се стигне до медалите накрая. От там дойде първата идея. След това организираха юбилея за Гунди, а Стела от Левски каза, че много иска да направим колаборация заедно. Това да стъпиш на „Герена“ и да изпееш „С Левски до края…“, казвам ви, хора, никога няма да го забравя този момент. Тогава решихме, че на тази песен, която се казва „Не се предавам“ ще направим ремикс заедно с Левски. Стана много готино и по-динамично парче. Баладата си е балада, но сега си стана динамично парче. Заснехме кадрите на „Герена“, използвахме кадри от мача с Айнтрахт и така успяхме да кажем „Аз обичам Левски“ по най-добрия начин, чрез музиката.
– Лита също е чула песента, говорила е с теб…
– Никога не съм си представяла, че мога да получа признание за това, което правя от Лита Маркова, особено, когато е свързано с Левски. Да я видя да слага сърчица под видеото в социалните мрежи…, ако някой ми беше казал преди години, че ще ми се случи, че ще направим песен за Левски, ще снимаме на „Герена“, а съпругата на Гунди ще ме одобри, никога нямаше да повярвам. Може би това е като сбъдната мечта, за която не си си мечтал.
– Разкажи ни за моментите, в които бяхте на „Герена“, за да снимате?
– Ооо, толкова е готино! Видяхме се с футболистите, опитвахме се да не им пречим, но те минаваха покрай нас и изведнъж виждат гримирана жена, облечена с фланелка на Левски. От фен магазина си взехме топки, беше много хубаво. Всичко се случи с подкрепата на футболния клуб, което доведе до сбъдването на една мечта и едни невероятни емоции.
– Светльо как приема страстта ти към футбола?
– Той също е голям фен на Левски. Живее близо до Националния стадион. Често ми пуска по телефона какво се случва. Винаги обаче му казвам, че е по-яко да си жена и да си фен на футбола, защото за мъж е много тривиално. Гледаме мачове заедно, а той на моменти се пали повече от мен. В квартала ми е известно, че има повече фенове на ЦСКА, но пък на тях им е кеф да гледат мач с мен. Събираме се, гледаме, спорим.
– Трябва ли по-често спортните клубове да работят с изпълнителите за популяризирането и на двете начинания?
– Абсолютно съм за с двете ръце. Имахме цяло турне под надслов „Спорт и музика“, с което искахме да покажем, че двете неща, чрез които човек може да“изключи“ от всекидневните ти проблеми или просто да разпусне са спортът и музиката. Не случайно всички големи концерти са на стадионите.
– Кажи ни сега за новите проекти на „Expose”.
– Почти сме готови с втория ни албум. Съвсем скоро излезе песен, в която отново има спортни хора – Тити Папазов, участва и Ники Кънчев. Казва се „Ако си сън“, според мен по-провокативна и гореща песен. Написах текста за подарък на Светльо. Не знам как се сдържах, за да не разбере. Радвам се, че успях да го изненадам. Балетът веднага направи танц на песента, а след това парчето влезе и във филма „Аферата Пикасо“. Най-горещата сцена бе на тази песен, която буквално „облече“ ситуацията. След това влезе в „Образцово кабаре“ на Лино Стоянов, който направи този спектакъл само с българска музика. Там има спомени, виждане на българската музика от много велики парчета, които са с нови аранжименти. За мен е нашата чест да бъде там. Решихме видеото да бъде по-интересно и много се харесва. В предстоящия албум имаме колаборация и с един много известен артист, който не е българин. Само това ще кажа за момента. Получи се обаче много яко и интересно парче. Ще се радвам след това да се съгласи да дойде у нас и да се представи, защото в своята страна е суперзведа, а защо да не стане и в нашата. Надявам се албумът да е готов до края на годината.
– Как се справяте с това да правите авторска музика?
– Преди време попаднах на едно момиче, участващо в музикален формат в САЩ. Тя каза „Не мога да умра с толкова много музика вътре в мен“. Смятам, че това е нещото, което кара един артист да не спира. Трябва обаче да имаш много хора, които ти стоят зад гърба. Радвам се, че със Светльо имаме точно такива хора, без които нямаше да сме това, което сме. Има хора, които са заставали зад нас финансово, хора, без които нямаше да се справим. Заради тези хора, които са зад нас безрезервно, нямаме право да се откажем. Учителката ни по пиано в университета – проф. Неделчева, когато дойде за първи път да ни гледа, след концерта ни каза едни думи, които още ми кънтят – „Вие двамата, нямате право да бъдете безотговорни към таланта, който ви е дал Господ“. Затова нямаме безотговорни към хората, които ни подкрепят през всичките тези години.
– Коя е най-емоционалната ти случка на сцената?
– Много са – падали сме от смях, а в следващия момент плачем, защото нещо ни разтърсва. В началото на кариерата ни не знаехме какво да правим, към кого да се обърнем… Започнахме да работим активно по клубове, пиано барове. Правихме програми в най-големия клуб в София за времето си, а това ни накара да започнем да мислим как да правим своя музика.
– През миналата година имахте концерт в Букурещ на “Арена Христо Стоичков“…
– Организатор беше Венци Рангелов, а много голямо впечатление ми направиха банатските българи. Толкова се впечатлих от тяхната задружност. Нямаше човек, включително децата, който да не говори български, въпреки че не са стъпвали в България никога. Имаше фестивал, на който показваха български народни танци и песни. Хората имаха огромно уважение към легендите на българския футбол. Тези хора показаха формулата за успех във всяко начинание. Те бяха непоклатими, като стена, която няма как да бъде бутната. Много беше вълнуващо и емоционално.
