От доста дълго време темите, свързани с Левски, не са дълговете към държавата и различни лица, не е и разделението между феновете, настроенията на част от тях срещу ръководството, съмнителната селекция или треньорският пост. Не, в момента текстовете, анализите или просто кварталните приказки между привърженици са начинът, по който играят сините и постигнатите четири поредни победи с атрактивен и атакуващ стил. Станислав Генчев и щабът му са се качили на гребена на вълната и от „Герена“ вече лъха на самочувствие. Именно такова трябва да бъде показано в предстоящия най-труден тест от началото на сезона за новия Левски – гостуване в Разград. В момента шампионът е силно разклатен след звучния шамар, който му бе нанесен от Карабах на „Хювефарма Арена“ и сините трябва да подходят много агресивно и напористо, за да задълбочат кризата при орлите.
Станислав Генчев, който познава отлично обстановката в Разград, си дава сметка, че хегемонът ще се опита с всички сили и средства да заличи поне малка част от срама, който бра във вторник. Но треньорът на Левски и отборът му има от какво да се възползват и да излязат на терена с една-единствена цел – победата. Някой ще каже, че оптимизмът на „Герена“ е прекалено висок и много бързо може да се падне на земята. Но Генчев има всичките аргументи да отиде, да види и да победи Лудогорец.
Феновете често скандират по време на мачовете: „Левски вековен!“, а сега могат да викнат и: „Левски окомплектован!“. От много години за селекцията на сините е дискутирано, че е съмнителна, какви са тези футболисти, които пристигнаха, но сега ситуацията е съвсем различна. Да, имаше приказки от рода как тимът ще се бори за титлата с играчи от втора, та дори и трета дивизия, но на „Герена“ съвместната работа на треньор, останали играчи в отбора и новите лица тръгна по мед и масло. Вече няма Наско Сираков в своя си стил да се извинява на наставника, че като се обърне към скамейката, няма кого да пусне. А и Станислав Генчев показа, че е от другата порода -правилно подбира действията и думите си, заявявайки, че сам е избрал футболистите си и носи цялата отговорност.
Не е ясно какъв ще бъде завършекът на сезона, но от началото му може да се извадят само позитиви. Какво всъщност направи спортно-техническият щаб.
Още при пристигането си Станислав Генчев леко нажежи обстановката, казвайки, че иска отборът му да бъде подсилен с вратар и феновете приеха това като хвърляне на стреличка по Пламен Андреев. Но замисълът на треньора бе ясен – да се засили конкуренцията под рамката. На „Герена“ пристигна Матей Маркович от изпадналия от хърватския елит Рудеш. След няколко отказа 28-годишният страж пристигна, като бе трети избор за синята селекция. Веднага започнаха подхвърлянията, че няма как да се създаде конкуренция между Андреев и Маркович, но това се случи. Треньорът на вратарите Йордан Господинов ги взе под крилото си и започна да изстисква максимума от двамата. Матей започна като титуляр в първия мач срещу Локо София (6:1), но след това получи контузия и на негово място в следващите три двубоя Пламен запази мрежата си суха. В момента виждаме нова версия на младежкия национал – може спокойно да я наречем Андреев 2.0, защото самата му осанка е по-различна, както написахме, вече е възмъжал и погледът му е целенасочен. Няма я вече чисто детската радост, която показваше, запътвайки се към вратата и получавайки одобрителните викове от трибуните. Създаде се истинска битка за вратата и който е по-добрият, той ще застава пред нея.
Защитният вал
Друго от основните желания на Станислав Генчев бе привличането на нов бранител, тъй като при използваната от него схема с трима централни бранители – само 3-ма няма как да са достатъчни за целия сезон. Тепърва ще се запознаваме с качествата на 24-годишния Кристиан Макун, но визитката и участието му в един от най-развиващите се национални отбори в Южна Америка – този на Венецуела – вдъхват необходимия оптимизъм. Какво да кажем за останалите изпълнители в отбрана – Кристиан Димитров, Келиан ван дер Каап и Цунами. Тримата са изпитани бойци, но имат все още какво да изглаждат в играта си, защото някои от допуснатите неточности могат да носят попадения във вратата на сините. Вижда се, че и те вече постепенно се стиковаха, а и наличието на алтернатива като Макун със сигурност ще им вдъхне мотивация за по-добро представяне.
Към защитния вал може да причислим и Карлос Охене. 31-годишният ганаец не бе приет с особен оптимизъм, но от началото на сезона виждаме, че няма как да се започне без него. Той е свръзката между защитата и халфовата линия, като показа, че може да е полезен и в двете фази на играта и да свърши нелоша работа. Охене също вече има сериозна конкуренция в лицето на десет години по-младия Клемент Икенна. Нигериецът загатна за качества в първите си минути със синия екип, но като че ли залагаше на сигурното и не поемаше излишни рискове при подаванията и тепърва ще видим още от него.
Халфовата линия
В тази зона Станислав Генчев има най-богат избор. За момента по крилата в ролята на халф-6екове изглеждат като незаменими новите попълнения Алдаир и Майкон. Португалецът е по-опитният, показа завидна техника и афинитет към атаката, но като че ли в защита има още какво да се желае. Все пак в схемата с трима защитници има кой да покрива добре зоната му. На левия фланг бразилецът е агресорът – остър и напорист в атака и безкомпромисен в отбрана. 24-годишният Майкон показа голям потенциал и поле за развитие при първия си допир с европейския футбол. Отлична алтернатива на двамата и засега изпълняващ ролята на втора цигулка е Патрик-Габриел Галчев. В средата на терена идва и голямата битка за двете позиции зад нападателите. Джавад ел Джемили изглежда, че е капарирал едното място, а Асими Фадига и Марин Петков водят усилена битка за другото. Французинът си спечели титулярното място в последните два мача, но Марин не се сви, а показа огромното си желание да си го върне. Какво по-хубаво от това. Не трябва да се изключва опцията и с Асен Митков, който загатна за качествата си с тънкия пас към Сангаре за последния гол на Колев срещу Крумовград. За момента извън борда остават Патрик Мислович и Асен Чандъров, за които очевидно се търсят други решения преди затварянето на трансферния прозорец.
Нападението
Най-хубавото за Левски е, че точно най-обсъжданите играчи са тези на върха на атаката и то с добро, както е исторически за клуба. Алекс Колев и Мустафа Сангаре вкараха по три гола от началото на сезона, а показаха, че могат да действат отлично и когато са заедно на терена. За момента обаче на французина му е нужно още малко време, за да влезе чисто кондиционно подготвен. Голямо израстване показва и Евертон Бала, който от старта на кампанията си партнира с българския таран. Бразилецът е много полезен при центриранията от статичните положения и задържането на топката пред противниковата врата, като очакванията са да има още по-съществена роля в нападението на сините. Сериозна крачка назад направи Фабио Лима, който направи един-два фойерверка след привличането си през пролетта, но бързо стана ясно, че не е играч с константно ниво. Добра алтернатива за върха на атаката е и 18-годишният Преслав Бачев. Младокът показва завидно самочувствие и хладнокръвие, когато получи игрови минути, което подсказва, че Генчев може да му има доверие.
Левски от години не е бил в такава позиция. По всичко изглежда, че може да отиде в Разград с една цел – победата, а не да се опитва да излъже Лудогорец или да се надява на невзрачно равенство.
