За мача в Разград вчера. “Левски” го загуби в дните преди да е започнал. В момента, в който стана ясно, че наказателният отряд, в лицето на Кабаков, ще свири сблъсъка, на “Герена” трябваше да вдигнат джабала до небесата, да ореват целия свят и да направят всичко възможно този наряд да бъде сменен. Когато си с претенции и искаш да буташ хегемона, който е усвоил до съвършенство игрите на т.нар. “тих фронт”, трябва да не даваш задна, а да си постоянно нащрек. Да, “мачът на тихия фронт” се играе от ръководството през целия сезон. Особеностите на родната футболна джунгла са такива, че без него не може, и най-вече, когато (все още) не можеш да притовопоставиш нахакан и силен отбор. За съжаление директори, “собственик” и крайният собственик са прекалено страхливи, незаинтересовани, а някои от тях и зависими, за да се опълчат на Кирил Домусчиев и фигури от неговия калибър. Сигурно е трудно, не е като да го играеш ербап срещу онази част от привържениците, които не се поддават на манипулации, но пък нали неведнъж мажоритарят е казвал, че не се плаши от войни. Е, за момента не личи. Затова от Делиормана се подсигуриха с удобен съдия след резила с Карабах, а поради безхаберието и пасивността на цялото ръководство на “Левски”, ще продължат да го правят и занапред, докато на “Герена” пускат сълзливи съобщения “в знак на взаимно уважение” в името на 500 билета повече. Досущ на Стокхолмски синдром ми прилича това, но не са виновни тези от Лудогорец, след като виждат, че отсрещната страна кълве на гола кукичка… Гледам, че преди малко са пуснали декларация в стилистика ала Гриша Ганчев след 00,00 часа. Ще ме извиняват, ама точно за такива примери хората са измислили израза “след дъжд качулка”. Поредната имитация на дейност, в опит да се оправдаят нечие бездействие и аматьорщина…
Малко и за самия мач. Струва ми се, че “Левски” подходи прекалено плахо, особено в първите 20-30 минути, което бе отчетено и от треньора. Не съм съгласен обаче с твърденията, че сега бил моментът, едва ли не, за разгром. В каквото и състояние да е, за родните стандарти Лудогорец си остава високо ниво. Продължавам обаче да си мисля, че “Левски” можеше да вземе всички точки от мача, ако беше подходил с повече самочувствие на база минорното настроение у разградчани, и на база страхотния старт на левскарите. Няма да навлизам в тактически анализи и детайли, дали треньорът е можел да започне с друг състав и т.н., но имаше как и къде този Лудогорец, с доста отсъстващи звезди, да бъде преодолян точно сега. И Алекс Колев, и Сангаре, че и Алдаир пропуснаха отлични шансове да реализират. В този ред на мисли и на база видяното вчера, не бързам да изпадам в еуфория и да слагам печат “успешна” на тази селекция. Умението на новите да влияят в такъв тип мачове, може да ме накара да смятам, че имат ниво за “Левски” и може да се гони нещо значимо с тях. Срещу Крумовград и Ботев Враца всеки може, майсторлъкът е в дербитата.
И все пак, левскарите можем да бъдем доволни за момента от развитието на първенството. Определено този “Левски” е интересен за гледане, държи те под напрежение 90 минути, а на този етап Станислав Генчев се справя повече от добре. Харесва ми, че към момента треньорът е самостоятелен, прави това, което смята, че е правилно, има идея как иска да изглежда отборът му и не се оправдава. 5 кръга са достатъчни, за да се оформят някакви впечатления, а спрямо това, което гледаме от “Левски” и другите отбори, цел минимум за този сезон трябва да е участие в Лига Европа, тоест или второ място, или спечелване на Купата на България. С оглед конкуренцията, задачата е съвсем реалистична и постижима. Само Левски!