Левски спечели първото си дерби срещу ЦСКА-София от две години насам. Разбираема е радостта, удоволствието и гордостта на треньора Станислав Генчев. Неговата роля „сините“ да вземат този мач е огромна и най-вече решаваща. Очевидно е, че той надигра тактически своя съперник Александър Томаш. Най-малкото успя да използва физическата немощ на ЦСКА-София, проявила се през второто полувреме. Направените след почивката смени от Генчев поставиха „червените“ в патова ситуация – влизането на двама офанзивни футболисти принуди съперника да мисли единствено и само как да опази вратата на Бусато от голове. И така голът на Макун бе много логичен, макар и късен и с голяма доза късмет. А и дойде след доста неумела проява на бразилския вратар на ЦСКА-София.
Другият важен момент в играта на „сините“ бе толкова коментираната схема 3-5-2, от която Генчев не отстъпва и на йота. Дори преди мача се стигна до поредната престрелка с медиите, когато треньорът бе задължен да се обяснява, че има и вариант Б, но някои не го виждат. Генчев твърдо и упорито налага тази тактика и няма сила, която да го накара да я промени. И ето, че това даде резултат. При това в един от двата най-важни мача в редовния сезон. Първият се игра в събота, вторият ще е през пролетта пак срещу същия съперник. За разлика от мачовете с Ботев Пд и Лудогорец, този път тактиката проработи, най-вече заради много бързите крайни халфове и изобщо влизанията на „сини“ играчи отляво или отдясно. Томаш просто нямаше отговор на тези набези. Достатъчно е да си припомним почти 60-метровия спринт на Алекс Колев, след който той уцели гредата.
Третият важен момент бе надъхваното в редиците на Левски. Играчите бяха напълно обладани от идеята за задължителна победа и дадоха наистина всичко от себе си, колкото и да бе то. Сълзите на Цунами след мача или усмивката на Макун след гола говорят достатъчно за нивото на мотивация. Има клише, в този мач не се говори за мотивация. Обаче някак си не можем да си представим, че футболисти от най-далечните краища на света са погълнати от голямото дерби на България и не мислят за нищо друго, а само за победа над врага. А за надъхването най-добре говори ситуацията с Охене. Той почти припадна от удара в главата през първата част, но отказа да излезе и продължи да играе.
Успехът над ЦСКА-София обаче не бива да изпраща за пореден път „синята“ общност в някаква еуфория, която много пъти в последните години е сваляла много болезнено тима на земята. Все пак в лагера на Левски трябва да си признаят, че имаше едно много спорно положение, при което реферът можеше да даде дузпа за „червените“. Повторенията ясно показаха, че вратарят Маркович спира устрема на Исека по не толкова позволен начин. Toва обаче е по-малкият проблем. По-големият е играта в атака на „сините“. Между Колев и Сангаре просто няма синхрон, няма химия. Двамата са толкова различен тил футболисти, че взаимодействието между тях изглежда невъзможно. Сангаре се нуждае от пространство, от възможност да „мачка“ защитата на съперника. Колев пък е типичен консуматор, който да завършва с голове положенията, създавани от халфовете или крилата. От тук идват и много пропуски пред вратата на съперника. Само в съботния мач и Сангаре, и Колев направиха по три чисти пропуска. А това може да се окаже решаващо в други двубои – срещу отборите от горната част на таблицата.
От друга страна Станислав Генчев има много работа върху непредизвиканите грешки на собствените му футболисти. През първата част, докато ЦСКА-София все още имаше физически сили, Левски създаде най-чистото положение за противника – именно атаката на Исека. Отделно, имаше моменти, в които опорните халфове, а и бранителите се паникьосваха излишно. В средата на полувремето, например, Алдаир, при атака на Левски, върна топката към Маркович от половината на ЦСКА-София. На моменти левскарите бяха толкова неуверени в задни позиции, че цяло чудо е, че съперникът не се възползва от това.
В крайна сметка, Левски направи нещо много важно – остана в борбата за титлата. Но само в борбата, шансовете да я спечели са малки. Първото място изглежда точно толкова далечно, колкото и преди седмица, преди две или преди месец. Нека припомним как Лудогорец победи ЦСКА-София с 1:0 в началото на сезона – без да влага кой знае какви усилия. Вярно, тогава „червените“ бяха в насипно състояние и с треньор, който не беше много наясно по каква е работа е тук. Но все става въпрос за ЦСКА-София, който има претенциите да е най-големият съперник на Лудогорец. В събота Левски се нуждаеше от всичките си сили, умения и мотивация, за да победи ЦСКА-София със същия резултат. Да, „сините“ демонстрираха смелост, характер, на моменти много добър футбол. Но това не е достатъчно да свалят Лудогорец от върха. За да се случи, трябва по-висока класа, а такава засега в Левски няма.
