Христо Цветанов ще се завърне в „Левски София“ за един последен, прощален сезон с любимата игра. 42-годишният бивш национал спечели много отличия именно като състезател на „сините“. Въпреки напредналата за професионален спортист възраст, той продължава да впечатлява с уменията на игрището и ефективността си. Цветанов даде и първото си интервю като състезател на „Левски София“ за официалния сайт на клуба.
– Христо, очертава се вълнуващ епилог на така дългата ти състезателна кариера – завръщане в „Левски”, където ще работиш отново с Владимир Николов, Андрей Жеков и Владислав Иванов. Какво означава за теб това?
– Завръщането ми в „Левски“ го приемам като ново предизвикателство, което дойде в правилния момент. Благодаря за доверието на Андрей, Владо и всички в клуба.
– Очаква се освен като състезател, ти да влезеш в ролята и на помощник на Жеков. Това ли ще бъде за теб преходът от състезателното поле към треньорската скамейка?
– През последните години, все по-често мислех в тази посока. Трябва да направя тази стъпка, за да разбера дали ще мога да предам натрупания опит. Времето ще покаже. Искрено се надявам нашата съвместна работа да бъде ползотворна и да помогнем за развитието на младите състезатели.
– На 42 години продължаваш да бъдеш един от най-стабилните центрове в българското първенство. Как успяваш да поддържаш това ниво?
– С огромно желание, отлична физическа подготовка и, разбира се, да доказвам на себе си, че още мога.
– В „Левски” ще се събереш с друг славен ветеран от Суперлигата – Марк Макгивърн. Как ти се струваше съперничеството с него?
– Той, безспорно, е добър състезател, но аз винаги съм искал да победя всички. Радвам се, че ще играем заедно.
– Какви са амбициите ти за последния състезателен сезон?
– Да помогна на „Левски“ да се върне в борбата за призовите места.
– В „Левски” ще работиш и с доста млади и талантливи играчи. Какво би искал да им предадеш?
– Да вярват в себе си и да разберат, че отношението към това, което правят, е изключително важно.
– Спомняш ли си първия мач с екипа на „Левски”?
– Първият мач не, но си спомням първата шампионска титла с „Левски“. Беше страхотно изживяване.
