„Още от първото полувреме, независимо, че играхме стройно, се виждаше, че отборът е бавен, бавно разиграва с изключително много грешки, само случайно можеше да победим. През втората част освободихме доста пространства. Аз не можех да направя адекватна смяна, нямах такъв човек на резервната скамейка. Някои хора от 60-ата минута нямат сила в краката“, заяви Тодоров.
„Аз смятам, че първото полувреме бяхме свежи, второто вече беше катастрофа. Влизат млади момчета, хубаво, ама това е Левски“.
„Не бях доволен от първата минута, нямаше свежест. Знам, че има футболисти, които могат да издържат до 60-ата минута и то в средата на терена, където се гради играта. Хората, които влезнаха, трябваше да се постараят да помогнат, но не можаха, за съжаление, да го сторят“.
„Не виждам никакви ходове. С всеки мач ситуацията става все по-тежка, сега излиза и Холмар. Нямам вътрешен халф – стабилен като Тиам, нямам и централни защитници, това е положението. Аз осъзнавам какво е Левски. Първо трябва да си свеж, за да може нещо да покажеш, ние нито един мач не сме играли свежи. Видя се умората от мача в Стара Загора и топлото време. Няма как нещо да се промени, уверявам ви почва по-тежко време“, сподели Тодоров.
„Аз не мога да виня футболистите, те не са взимали заплати. Има хора, които не са играли по една година и не могат да издържат повече от 60 минути. Какво мога да предам на един мъртъв човек? Нищо, за голямо съжаление. Не мога да повярвам, че това може да стане на „Герена“. С много обещания става, но всичко има предел. Няма опасност футболистите да спрат тренировки, просто се усеща една тягоастна обстановка, сякаш има непреодолима стена“, завърши той.
