За Левски сезонът свърши, но сега накъде? Усещането след края на неочаквано тежкото първенство е, че сякаш не е свършил само сезонът, а и пътят. Има една горчилка в устата на левскарите, на всички, които обичат „Отбора на народа“. Агонията свърши ли или продължава? Дори това не е ясно. Цялата „синя“ общност очаква отговорите и конкретните решения за изход от критичната ситуация и реабилитиране на отбора, на вековния клуб, който в момента е в кома!
Поредната и всъщност последна загуба за сезона бе до голяма степен очаквана и закономерна, ако се вземат предвид многобройните странични фактори, които влияят на отбора, на играта, на резултатите. Вече повече от десетилетие с всяка изминала година Левски записва нова и нова черна страница в историята си. Последната е за без победа на Герена вече седем месеца! От началото на декември 2019-та година „сините“ не са победили нито веднъж в своя дом, който се считаше за крепост допреди няколко години и дори равенствата бяха изненадващи. Сега равенствата са изненадващи, защото Левски не е загубил! Радостта за „сините“ фенове през последните пет месеца е събирането на месечната вноската към НАП по погасяване на задължения на предходни собственици! Собственици, които доведоха най-обичания клуб в България до невиждана криза в 106-годишната славна история. Всяка изминала година в края на сезона привърженици си казват – „По-слаб Левски никога не съм виждал“. Но с всяка година нивото пада. В момента е до такава степен паднало, че кота 0 е над това ниво. Как и защо се стигна до това положение имат вина много хора, като започваме от управляващите държавата, минаваме през бизнес-интересите на олигарсите и завършваме с пасивното поведение на феновете дълги години. Феновете, които виждаха какво се случва, но просто си псуваха и махаха с ръка, без да си дават сметка, че така може да станат причина за края на най-великия български отбор по футбол! Грешките в ръководенето на отбора, без значение дали са умишлени или от липса на компетентност, рано или късно излизаха наяве и се натрупваха, натрупваха. За няколко месеца един от най-изявените бизнесмени и олигарси в България, дали по негово желание или не, няма значение, се опита да погаси част от натрупаните безумни задължения и да започне нов проект, дългогодишен, за оздравяването на клуба. Но държавата отново се намеси и буквално със сатър преряза артерията, кръвоснабдяваща Левски. Чак тогава феновете започнаха да осъзнават реално какво се случва. По старата българска поговорка „По-добре късно, отколкото никога“ засега те само поддържат в будна кома отбора. Това няма как да става вечно и вече състоянието на кома е в крайната си фаза – трябва да се реши дали щепселът да бъде дръпнат и системите за поддържане да спрат? Това трябва да стане ясно на 17 юли в така нареченото „Общо събрание на акционерите“, в което да стане ясно всичко и най-накрая хората, които толкова силно желаеха акциите на клуба да пристигнат от Дубай, да излязат и да кажат категорично какво следва, право в очите на левскарите. Защото те го заслужават! В момента привържениците са сякаш с вързани очи и ръце в тъмен тунел. Не знаят какво следва, не виждат напред. А освен мрак, е и тишина! Това беше чувството, което налегна Герена в нощта на последния двубой от първенството срещу Локомотив Пловдив.
Въпреки отчайващото си състояние отборът на Левски имаше уникалния шанс да донесе малко радост на феновете си, класирайки се за европейските турнири. След загуби, изстрадани равенства, отчайваща игра, липса на мотивация и куп други негативни фактори, играчите на Левски трябваше да победят само в един мач и то отбор, който вече е във ваканция и идва да изиграе срещата на Герена с огромна част от резервите си, а сред резервите има само юноши, които не са попадали досега дори в групата на отбора. Но този, спокойно може да кажем „експериментален“ състав на Локомотив Пловдив, се оказа отбор, който е научен да играе правилно и да се възползва от най-малките грешки на противниците си. Отбор, с който е работено правилно и поддържа високо ниво на футболистите си и дори на тези, които не взимат често участие в официалните срещи. И всичко това благодарение на един непознат доскоро за България специалист – Бруно Акрапович. Но да оставим настрана носителите за втора поредна година на Купата на България.
Негативният резултат сякаш се усещаше още преди началото на мача. Злокобно празните трибуни в тъмната и ветровита софийска вечер загатваха не за футболна среща, а по-скоро за погребение. Нямаше еуфория, нито дори блясък в очите на малкото присъстващи на стадиона. След първия поглед към стартовия състав и резервната скамейка, останала обидно празна в пореден мач, неприятното чувство, което витаеше над Герена, се засили. В състава изненадващо не бе включен голмайсторът на отбора с нелепото оправдание, че го боляло гърло и бил неразположен, а няколко часа по-рано е видян спокойно да се разхожда в един от големите паркове на София. В същото време в стартовата единайсеторка се появява играч със 160 мача зад гърба си в елита на Швеция, но за цяла година само със 160 минути за Левски и за първи път като титуляр! Тотално зачеркнат от Петър Хубчев още след първите си минути, изиграни преди точно година. По случайност, същият този играч, отбеляза гол и Левски поведе. Но това някак си се прие с изненада от присъстващите на стадиона. Даже с много подигравателни възклицания и насмешки. Гостуващият отбор обаче обърна резултата, стигайки до два корнера, отбелязвайки два гола и съвсем спокойно довършвайки мача. А играчите на терена в сини екипи не приличаха на отбор, а на някакви любители футболисти, събрали се за първи път да „поцъкат“! Красноречиви определения излязоха от устата на една от доскорошните легенди на Левски и непримирим боец – Георги Иванов-Гонзо, който в момента е спортен директор на Локомотив Пловдив. Но от него също се усещаше горчилка и погнуса, наблюдавайки играта. Самият той определи играчите не като такива на най-обичания отбор в България, а като играчи от окръжните Софийски групи. Друга футболна личност, близка до голмайстора, се обърна към него с думите „Ще те търсят на Герена със свещ“! Това може би определя ситуацията в отбора.
Загубата на терена обаче не беше най-неприятното от тази вечер. То предстоеше. Левскарите имаха една дилема в умовете си – „По-добре ли е, че отборът не се класира за европейските турнири или не?“. А тази дилема им се вкара в главите след изказване на новия собственик Наско Сираков преди месец, заявявайки, че отборът няма нужда от европейските турнири и по-добре да не се класира за тях. Тези думи контрастираха с изказването му седмица по-рано, че Левски е създаден и предопределен да успява и да побеждава! Тогава как така Левски трябва да успява и да побеждава, но да не се класира и да не участва, без значение с какъв състав, в Европа? Та, в момента са нужни и пари. А само участие в първия предварителен кръг ще внесе в клубната каса близо половин милион лева! Това са 3 от вноските към НАП или заплатите за един месец на играчите. Да, ще има разходи около организацията на двубоя, но те далеч няма да са толкова големи, че да няма никаква печалба от участието. От друга страна пък много фенове са доволни, че няма да гледат отбора си в Европа, защото не искат да отпадат от така наречени „скиори“ или „зъболекари“ от някоя малка държава. Че то с подобни футболисти в българските отбори може да падаме, но не може да го направим от европейските? А когато отпаднеш в Европа, взимаш пари! В България отпадаш и срамуваш, но без пари! Странни хора са левскарите, но както е казал поетът – „Разни хора, разни идеали“.
И така стигаме до чаканото последно изказване на временния треньор или наричания от мен „Специалист под ръка“ в Левски Георги Тодоров. След двубоя, малко преди той да излезе да говори пред медиите, с бърза крачка и видимо бясно изражение, изхвърча сам, без дори да е минал под душовете, Стайн Спиерингс. Нова красноречива гледка! Старши-треньорът излезе някакси с празен поглед и отчаяно изражение. Това предаде и на събралите се хора, които очакваха той да каже нещо положително, нещо, което да разкрие бъдещето на Левски. Той не го направи. С две-три изречения обясни, че не знае какво ще се случи оттук-нататък! Не знае кои ще напускат, не знае дали ще идва друг треньор, дали ще идват други играчи, не знае дали кубът ще го има! Представяте ли си колко е трудно един левскар, израснал в школата, дал всичко от себе си за отбора, за името на клуба, да каже пред цяла България – „Не знам дали кубът ще съществува“!? Това тотално съкруши дори журналистите, сред които по-голямата част са и левскари. Въпросите им заседнаха в гърлата и те не посмяха да ги зададат, да не измъчват повече така или иначе съкрушения треньор. Да, може би не искаха и да чуят отговорите, които най-вероятно щяха да са болезнени.
Наближаваше вече полунощ и сякаш нощта стана още по-тъмна. С това чувство се разотидоха хората, но в съблекалнята все още бяха играчите. Най-вероятно и те се чувстваха смачкани и отчаяни. Агонията дали свърши? Дали продължа? Това остана да се разбере след няколко дни. Дотогава всичко е в мрак пред очите на левскарите. Но едно е сигурно – за тях „фалит“ е дума табу! Те не искат „тире“, не искат да подкрепят нещо различно или модифицирано. Те са горди и с морал! Ще направят всичко възможно, за да съществува футболен клуб Левски, създаден 1914-та година!
