Станислав Иванов даде интервю пред колегите от БЛИЦ, в което говори за амбициите, как се стигна до трансфера в клуба от Мейджър Лийг Сокър, за първия ден на стадион „Георги Аспарухов“, за хубавите и лошите моменти с Левски и по други теми. Той за първи път призна коя е причината известно време да бъде резерва в „синия“ тим.
– Стаси, как си и как посрещна празниците?
– Бях със семейството ми, хубаво ми е с тях, добре си прекарахме. В България бях – прибрах се в Габрово, после прекарах няколко дни в Родопите.
– Готов ли си за авантюрата в Америка, кога заминаваш?
– Още няма точна дата, до две седмици трябва да замина. Готов… ще видим. Никога не си готов за подобно нещо. Като стане, ще видим.
– Изненада ли се от преминаването в Чикаго Файър, не е тайна, че имаше и други варианти?
– Да, имах варианти, но поради една или друга причина не се случиха нещата. Хората в Чикаго ме искаха година и половина. Бяха доста настоятелни. Следяха изявите ми доста време и така се случи, че да премина при тях. Те влязоха в контакт с ръководството на Левски, после и с мен. Първоначално изобщо не се замислях да преминавам в друг клуб. Преди година и половина амбициите на Левски бяха други, но сега така се случи, че преминах в Чикаго Файър.
– Искаше ли да продължиш в Левски или вече беше решил да си тръгнеш?
– Дойде моментът, в който трябва да направя следващата стъпка. Аз съм левскар от малък, обичам клуба и се надявам един ден отново да играя за Левски. След като вече изиграх близо 100 мача, на 21 години съм, дойде моментът да изляза в чужбина.
– Заради отказа да преминеш в Ерцгебирге (Ауе) ли беше забит на пейката?
– Не питайте мен дали заради това съм бил резерва. Да, не исках да ходя там поради мои причини. Не искам да ги казвам, за да не правя интриги. Но, да, заради това не играх няколко мача.
– Доказа ли се в Левски, удовлетворен ли си от това, което направи в родния клуб?
– Всеки мач давах 100 процента от себе си. Последните 4 мача играх на 120 процента при положение, че вече бях подписал договор и можех дори да не взема участие в нито една среща, за да избегна евентуална контузия. Но аз не съм такъв човек, играя до последно, особено за Левски.
– Какво знаеш за Чикаго Файър?
– Запознах се с треньора Рафаел Вики чрез видео чат. Toй е легенда на швейцарския футбол. В Чикаго има доста добри футболисти. Бившият играч на Реал (Мадрид) Алваро Медран ще ми бъде съотборник. Знаете, че Стоичков е играл в новия ми клуб. Надявам се на мачовете да идват българите, живеещи в Чикаго, и да ме подкрепят.
– Какви са амбициите ти, какво искаш да ти се случи в Щатите?
– Да съм жив и здрав е най-важното. И да мога бързо да се адаптирам и да заиграя така, както мога. Не си поставям цели да вдигам трофеи, а най-важното е да се развивам, кариерата ми да върви нагоре. Условията, които ми предложиха в Чикаго Файър, са много добри. Сега очаквам да получа визата и до две седмици заминавам. Отивам за старта на подготовката на отбора, първо ще тренираме пет дни в Чикаго и после в Маями.
– В петък Левски започва зимна подготовка, ще те видим ли на „Герена“?
– Ще видим, не зависи от мен. Сега тренирам самостоятелно, поддържам форма, чувствам се доста добре.
– Кои са най-паметните ти мигове с Левски, какво ще запомниш от предстоя на „Герена“?
– Помня всеки мач, който играх за Левски. Това е отборът на сърцето ми. Победите срещу ЦСКА остават хубав спомен, голът, който им вкарах (б.р. – при равенството 2:2 през 2019 г.), отстраняването на Лудогорец за Купата на България също. Имах доста радостни мигове.
– Но сигурно ти тежи, че не успя да спечелиш трофей с мъжкия отбор?
– Teжи, да. Нормално е да тежи, след като обичам Левски, а не можах да вдигна трофей. Но се надявам някой ден това да се случи.
– Кога ще бъде нарушена хегемонията на Лудогорец?
– Вече доста отбори са равностойни на Лудогорец. Разликата е малка, рано или късно друг отбор ще стане шампион.
– Защо Левски е толкова назад в класирането?
– Доста трудна година за Левски. Надявам се новата година да е по-успешна.
– Споменът за първия ти ден на „Герена“?
– Бях на 12 години, дядо ме доведе в София. Треньорът Божидар Костадинов се беше свързал с баща ми. Беше ми доста странно в София, не знаех къде се намирам. Преди това само веднъж бях посещавал столицата. Бях 10 дни в София и след това ни пуснаха лятна почивка, след което се върнах и започнах тренировки.
– А първото ти влизане в съблекалнята на мъжкия отбор?
– Бях едва 15-годишен, когато треньорът Викторио Павлов ме взе в първия отбор. В съблекалнята бяха Влади Гаджев, Станислав Ангелов-Пелето, Старокин, който и сега ми беше съотборник. Да, беше ми странно, уплашен бях. Но това е нормално, едно малко момче да влезе в мъжкия отбор на Левски, тогава беше мечта за всички.
– За какво друго мечтаеш?
– Имам големи мечти, но не обичам да ги споделям пред всички. Зная си ги и ги преследвам. Сега мечтая да се наложа в Щатите и след това да отида в европейски клуб. Харесвам първенствата на Испания и Англия. Симпатизирам на Барселона.
– Можеш ли да стигнеш до Барса?
– Мечтите са безплатни.
– А не искаш ли в Лацио – отборът, на който вкара гол едва 15-годишен? (б.р. – в приятелския мач навръх вековния юбилей на Левски)
– Никога не знаеш къде ще попаднеш, важното е да се представяш добре. Преди 5 години не си представях, че ще замина за Америка.
– Кой съдейства за трансфера в Чикаго Файър, Стоичков намесен ли е?
– Агентът ми Джон Ингълс. Не знам някой друг да се е намесвал. Веднага приех, беше време да приема следващата стъпка в кариерата ми. Договорът ми с Левски изтичаше. Помогнах на родния ми клуб с този трансфер, а също така Левски ще получи процент при мой следващ трансфер, което е още една мотивация да помогна на Левски. Наистина искам след години да се върна и отново да играя на „Герена“.
– Не криеш, че от дете си левскар, как се запали по „синята“ идея?
– От първия ми ден на „Герена“ се запалих. Бях на мач, публиката веднага ме грабна, атмосферата, беше невероятно. Благодаря на феновете за всичко, което правят за отбора. Подкрепяли са ни във всеки един момент. Доста трудни моменти изживяхме, те не го заслужават. Надявам се Левски отново да бъде там, където му е мястото. Славиша Стоянович е точният човек за Левски, нужно му е време, за да наложи вижданията си.
– Какви са амбициите ти с националния отбор?
– Да изградим добър отбор, защото както Левски, така и националния отбор, не се представя добре. Сега е моментът да се подмлади състава на националния тим. Младежите се представихме добре и сме готови за мъжкия състав. Да защитаваш националната фланелка тежи, но ако го усещаш от вътре и го искаш – го показваш. Да, мечтая да участвам на голям форум с България, това е мечтата на всеки футболист. Не знам кой ще бъде треньор. Ако получавам повиквателни, ще идвам от Америка. Разстоянието не е проблем. За мен е чест да играя за националния отбор.
