На 21 години за първи път в Българя, без да знае дори „Добър ден“ на нашия език, Хилари Чимейзи изведнъж попадна не само в обятията на симпатичните си колеги от отбора, но и в истинската атмосфера на левскарската публика.
Приеха го от приятелския „Анортозис“ (Кипър) за проба. Журналистите се объркаха – едни го именуваха Хилари, други Чимейзи. Хилари е малкото му име и затова в Левски той бързо стана Лари. Роден е в тримилионния нигерийски град Иностейд, но играе сериозен футбол вече в Лагос, в отбора на „Димиус бего“ – шампион на страната през 1992 година.
С присъщите на неговата раса темперамент и пъргавина Лари правеше истинска атракция при загряването. Има нестандартно движение по терена, очевидно в тактиката, в дисциплината на играта има още да учи.
От името на в. „Левски“ го попитахме как се чувства у нас.
– В България е много хубаво в „Левски“. Аз се срещнах с много добри хора. Те са в ръководството, те са в отбора, те са на трибуните, които фантастично поддържат играчите. Разбрах, че големият футболист Гунди е загинал, когато аз съм се раждал. Помолих да ми разкажат за него. Сега пазя като най-скъп спомен медала с неговия лик, получен след мачовете в турнира. Това бяха фантастични мачове. Левски е супертим!
