Пияни ултраси вилнеят по релсите заради историческо дерби между ЦСКА и Левски
Датата 13 февруари 1991 г. остава в историята на вече 73-годишното червено-синьо футболно противопоставяне с куриоза двата столични гранда за първи и единствен път досега да изправят един срещу друг далеч от София. ЦСКА и Левски разтърсват провинциалното спокойствие в Ямбол, а за дуела и в четвъртфиналната група за Купата на България още се разказват легенди.
В началото на 90-те години на миналия век промените са повече от очевидни – затвореният сякаш в бутилка дух на свободата през соцвремето вече е изпуснат, а на трибуните на стадионите все повече започва да властва… слободията. А и големите не са това, което се били съвсем доскоро.
Действащият шампион ЦСКА току-що се е разделил с величави фигури като Христо Стоичков (преминал в Барселона), Емил Костадинов (в Порто), а през зимната пауза и с Трифон Иванов (в Бетис). Непосилната задача да ги заместят получават анонимници като Георги Начов и Живко Галибардов.
В другия лагер своя първи сезон в синьо правят обещания за бъдещето Даниел Боримиров, Златко Янков и Станимир Стоилов, няма я вече Радостта на народа Божидар Искренов, няма го Емо Спасов, както и Георги Йорданов-Ламята.
Скромният тогава Етър с Гочето Василев марширува към първата си титла, а силно подмладените състави на сини и червени са дори извън челната тройка. ЦСКА финишира есен 1990 на четвърто място, докато Левски е чак осми и в онзи момент Купата на България остава единственият им шанс за трофей.
В съзвучие с бурната политическа епоха и турнирът за купата претърпява солидни трансформации. Наложилата се традиционна система с пряко елиминиране мутира след 1/16-финалната фаза. 16-те победите в двойки се разделят в четири групи, в които се играе по системата всеки срещу всеки на неутрални терени по села и градчета, а за полуфиналите продължават четирите първенци в групите.
Жребият събира в един от потоците ЦСКА и Левски и това създава прецедента те да не играят на някой от софийските стадиони, а на 300 км по на изток. Поредното недомислие на футболните управници – градският стадион в Ямбол се оказва тесен и неподходящ, за да побере всички желаещи да видят поредното издание на вечното дерби с голям залог.
Към града поемат фенове на двата тима от цяла България. Мнозина от тях въобще не стигат до крайната гара. Хулигански изстъпления във влаковете принуждават органите на реда да свалят прекалилите с алкохола и да спрат буйствата на привържениците на спирките по трасето. На гара Свобода след Чирпан транспортната полиция изхвърля от купетата 12 ултраси с шалчета, които ядосани тръгват пеша по релсите към намиращия се на 100 км Ямбол, а по пътя си трошат съобщителните колонки.
На стадиона канонадата от бомбички не спира и за миг, а след края на двубоя градските улици стават арена на ръкопашни схватки между феновете на двата тима. Неподготвена за масираното нашествие на софийските „хуни“, местната полиция се вижда в чудо как да озапти кипналите страсти и не обезпечава никакви коридори за изтегляне на враждуващите тълпи.
Нервното и напрегнато е и началото на мача пред 20 000 зрители. Нарушенията са порече от точните подавания и още преди края на първото полувреме Велко Йотов от Левски получава два жълти картона, показани му от рефера Атанас Узунов. Противно на очакванията за превес на ЦСКА след почивката, Левски печели единствената виза в групата за голямото каре след 2:0 с попадения на Георги Донков и Петър Михтарски, който впоследствие става голмайстор на турнира.
Попаденията на „сините“ идват след фрапантни грешки на вратаря Румен Апостолов, призван да замени прославения Илия Вълов, както и на защитата пред него. Така първият сезон след промените завършва без отличие за ЦСКА, а пътят към купата в синьо е трасиран. В последния трети кръг от групата мачът на Левски с еленския Чумерна е просто досадна подробност (3:1), а следващите жертви са столичният Локомотив на полуфиналите (3:2 и 2:1) и Ботев (Пловдив) в мача за трофея (2:1).
Любомир Серафимов, „Тема Спорт“
ЦСКА – Левски 0:2
0:1 Донков (55), 0:2 Михтарски (72)
ЦСКА: Румен Апостолов, Емил Димитров, Димитър Младенов, Николай Донев (64-Стойчо Стоилов), Георги Начов, Филип Филипов, Антон Димитров, Марин Бакалов, Викторио Павлов, Дончо Донев, Анатоли Нанков (46-Христо Марашлиев)
Треньор: Аспарух Никодимов
Левски: Димитър Попов, Златко Янков, Валентин Дъртилов (73-Даниел Боримиров), Петър Хубчев, Кирил Вангелов, Георги Славчев, Георги Донков, Станимир Стоилов (83-Ивайло Панчев), Петър Михтарски, Владко Шаламанов, Велко Йотов
Треньор: Васил Методиев
Ямбол, ст. „Тунджа“ – 20 000 зрители
Съдия: Атанас Узунов
Асистенти: Ат. Стойнов и П. Делчев
Жълти картони: Филипов, Нанков, Ем. Димитров, Ант. Димитров (ЦСКА); Йотов, Славчев (Левски)
Червен картон: Йотов (Левски)
