Ръководството на Левски използва клубния сайт, за да отбележи годишнината от Априлското въстание. То стартира на днешния ден в Копривщица преди 145 години.
„На този ден, преди 145 години една пукнала в Копривщица пушка поставя началото на Априлското въстание. Основите на Априлското въстание се полагат в град Гюргево, където на 11 ноември 1875 година започва да заседава Гюргевският революционен комитет. Негов председател е Стефан Стамболов, а в състава му влизат още Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други. За много кратък период е изготвен и план за действие, според който българските земи се разделят на пет революционни окръга. Това са Търновски ( с апостол Стефан Стамболов), Сливенски (с апостол Иларион Драгостинов), Пловдивски (с апостол Панайот Волов) и Врачански (с апостол Стоян Заимов). Предвиденият пети, Софийски окръг, не осъществява своята планирана мисия.
След като са уточнени голяма част от детайлите около бъдещото въстание, участниците в Гюргевския революционен комитет се прехвърлят в България, за да започнат истинската подготовка на бунта.
Бенковски създава конен отряд, останал в историята като „Хвърковатата чета“, с който започва да обикаля близките села, за да ги вдига на оръжие. В резултат многохилядни орди башибозук и редовна турска армия тръгват срещу въстаниците. Само за няколко дни всички въстанали населени места в района на Средногорието (Стрела, Клисура, Копривщица, Панагюрище) са потопени в кръв, а тази съдба очаква и по-късно въстаналите Батак, Перущица и Брацигово.
В останалите революционни окръзи въстанието не получава така желания масов характер. В Търновско голяма част от дейците били предварително блокирани от турските власти. Въпреки това успяват да се организират малки чети, които да продължат борбата. Именно такава е четата на поп Харитон, която прави чудеса от храброст и задържа редовната турска армия около седмица. В Сливенския окръг също са формирани няколко чети, а във Врачанския така и не се стига до реални военни действия.
Априлското въстание оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села. Само една година след кървавото потушаване на бунта, Русия обявява война на Османската империя, а през 1878 година вече е осъществена и мечтата за „държавата България“.
„ПФК Левски“ се покланя пред паметта на всички, дали живота си за свободата на родината“.
