Един от най-добрите халфове на Левски и настоящ футболист на Славия Дарко Тасевски говори пред „Игра в центъра“ от Palms Bet. Полузащитникът сподели, че още когато е бил на 32-33 години се е самопредложил на Левски. Въпреки че е бил готов на по-ниска заплата, от клуба така и не са се свързали с него.
„Срещу Левски – Купата щеше да е подарък, ако бяхме преминали полуфинала и бяхме спечелили финала, но първенството ни беше главната цел. Не ни се получиха обаче нещата. Излязохме с нормален състав, не сме се пазили. Не добавихме повече точки, за да сме спокойни за оцеляването си, но това е футболът“, заяви Тасевски.
„Всички твърдим, че най-правилният път щеше да е да останем по спортния път. Случиха се треньорски промени при нас. С идването на Златомир Загорчич съм убеден, че Славия щеше да оцелее. Не искам да става, че само Славия се спасява. Има още три отбора. Вече се вижда промяната в отбора“, добави той.
„От времената, когато аз бях в Левски, досега се промениха много неща. Преди влизаш в съблекалнята и срещаш хора като Боримиров, Йовов, Телкийски, Гошо Петков, Гонзо… Големи фигури, големи личности. Виждаш пример и се учиш по тях. Отиваш на тренировката и никой не иска да падне. Ние се убивахме на тренировките. Беше по-важно да спечелим на тренировка, отколкото на мач, защото знаехме, че мачът ще го спечелим“.
„Усещането, феновете, всеки мач пълни трибуни. Като разбрахме, че сме шампиони, усещането беше неописуемо. След мач феновете влизат на терена, просто не се забравя. От периода, в който съм бил в Левски, изобщо не си мислех, че може да стане това, което днес. Тогава, ако паднеш два-три мача през сезона просто беше равно на трагедия. Имало е и тогава трудни моменти. Не казвам, че всичко е било страхотно. Имаше и трудни финансови моменти. Не сме мрънкали толкова. Никой не знаеше, че сме имали проблеми. Не знам в момента колко им се дължи. Не е приятно, но пък не сме мрънкали толкова и да казваме, че това е причината да паднем. Такова чак положение и отборът да е на това място, да се бори да оцеляване не е било. Сега съм в Славия, но винаги ще си следя Левски. Наистина ми е болно, дано не се случи Левски да фалира“, смята бившият футболист на „сините“.
„Ако бях играл срещу Левски със Славия, със сигурност щях да се раздам максимално. Такъв съм си като човек и характер. Винаги съм коректен. Искам хората да са доволни от мен. Не бих се зарадвал, ако бях вкарал от уважение към отбора“.
„Имах голямо желание от Тайланд да се завърна в Левски. Даже бях още на 32-33 години и имах предложение към тогавашното ръководство. Не им исках много пари. Исках да се прибера в България, децата ми вече пораснаха. Желанието ми беше да приключа кариерата в Левски, защото имам много хубави спомени. Чух само една „Да, добре, ще се чуем, ще вземем решение“. Имаше още какво да дам тогава на Левски. Така и не се получиха нещата. Изчаках ги 10-15 дни. Не получавах толкова добри оферти и решихме да се приберем в България и да видим какво ще се случи. В последния ден преди да се приберем съвсем случайно получих такова предложение, че едва ли не стана така по-добре и останах още 2-3 години в Тайланд. Ако имаше възможност, щях да дойда в Левски“.
„Малко или много в отбора на Славия се промениха някои неща. Заминаха си добри футболисти – Галин Иванов, Георги Йомов, Цветелин Чунчуков. Трима-четирима футболисти, които държаха нивото и помагаха доста на отбора. След това Загорчич реши да си тръгне и да си почине малко. Смятам, че и в момента Славия има добри футболисти, но просто не се получаваха нещата. Загорчич се връща, познава си обстановката и ние го познаваме. Славия не е на мястото, което заслужава. Надявам се, че другата година пак ще е фактор в първенството“, каза още той.
