В рубриката на Gerena.bg „Пожелахте да говори“ този път читателите на „синята“ медия на България избраха пред микрофона да застане любимецът на Сектор Б Далибор Драгич. Вижте какво сподели той.
Здравей, Далибор! Благодарим ти, че се съгласи да говориш пред единствената специализирана платформа за новини покрай спортните клубове Левски. Къде те откриваме в момента и как се чувстваш!
– Здравейте! За мен е истинско удоволствие и ви благодаря за проявения интерес. Точно в момента ме откривате в едно заведение в Сърбия. Гледам мача на Цървена звезда в компанията на приятели. Добре съм, аз живея в Нови Сад. Играл с в местния футболен отбор Войводина цели 6 години. Реших да остана тук и си купих апартамент в града. Семейството ми обаче живее в Босна. Визирам майка ми, баща ми и брат ми.
Би ли ни казал с какво се занимава Далибор Драгич в момента?
– Разбира се. В момента работя като футболен агент. Тъй като последните 4 години от моята кариера на футболист преминаха в Малайзия и там създадох много контакти. В момента мои приятели там са треньори и аз им пращам футболисти два пъти годишно. Но работя само с азиатския пазар, не работя с европейския.
Следиш ли ситуацията в Левски и всичко случващо се на „Герена“ в момента?
– Как няма да следя? Правя го всеки ден! Чувам се ежедневно с приятели и с фенове на отбора. С почти всички бивши съотборници от Левски. Стана ми много хубаво, когато разбрах, че Мъри Стоилов поема отбора като треньор. Чух се веднага с него и му пожелах успех! Той ми благодари и ми каза, че винаги съм добре дошъл на „Герена“.
Ти познаваш отлично и Наско Сираков и Мъри Стоилов, би ли споделил какво мислиш ти, ще успее ли този тандем да върне Левски на върха?
– Аз пристигнах през 1999 година в Левски, а тогава треньор на отбора беше Люпко Петрович. Наско Сираков беше по това време спортен директор на тима. От друга страна с Мъри Стоилов съм играл 3 години. С тези хора спечелихме 3 титли и два пъти Купата на България. Това са хората, които оставиха в мен най-добрите впечатления. Когато аз дойдох в Левски, Мъри Стоилов беше един от най-опитните в отбора и много ми помогна с адаптацията. Той също е играл в чужбина и знае отлично как трябва да се отнасяш с хората, които пристигаха на „Герена“. Наско също ми помогна много. Аз му отвърнах със своята игра и със своето сърце. С битка на терена. Както казах вече, стана ми много мило, когато разбрах, че точно те са поели Левски в момента. Много фенове ми звънят по телефона, други ми пишат в Инстаграм, който си направих преди година и половина. Аз, като футболист, съм усетил много любов и уважение, но такава любов като тази от феновете на Левски никога не съм срещал. Трябва да споделя, че след 20 години, откакто вече не съм футболист на Левски, хората не спират да ми звънят и да ми пишат. Някои от тях са деца, които ми казват: „Аз не те познавам, но баща ми и дядо ми са ми разказвали много за теб и затова, че си бил футболист на Левски“.
Но ти не сподели, дали наистина вярваш, че тандемът Сираков – Стоилов ще успеят да върнат Левски на върха отново?
– От 11 години Левски няма нито титла, нито купа. Аз мисля и съм уверен в това, и на всички фенове казвам това, че ще се върне пак нашето време, когато ще мачкаме всичките. Ние сме Левски! Най-големият клуб в България. Това е отборът на народа. Трябва да кажа, че Лудогорец може да стане още 10 поредни години шампион, но никога няма да има тази любов на феновете, с която Левски разполага. Това са правилните хора, да! Знам, че на Наско му беше много трудно в момента, в който по Левски, но ако не беше той, „сините“ щяха да са в трета дивизия. Можеше и въобще да не съществува клуба. Спомням си, че феновете даваха и продължават да дават, само и само Левски да остане жив! Сега вече съм убеден, че отборът на сърцето ми ще остане жив и ще живее вечно! Искам да кажа още, че нито един отбор не може да се радва на тази любов, на която Левски се радва.
Ти имаш 3 титли и 2 купи с Левски. Коя за теб е най-ценна?
– Аз пристигнах на полусезона и през първата година, когато спечелихме, бях играл само 6 месеца за първата титла, която Левски спечели. И трите титли и двете купи са ми ценни. Не мога да кажа, че има някоя по-специална от другите. Всички са ми еднакво ценни, както и всеки изигран за тях мач и всеки отбелязан гол. Искам да отбележа, че чувството да вкараш на ЦСКА гол е невероятно. Това е спомен за цял живот. Един мой добър приятел, заради когото попаднах в Левски ми каза, че не може да играеш футбол и да не усетиш дербито на една страна. Това е все едно никога не си играл. Аз имах този късмет да усетя, какво е дербито на България.
Знаеш отлично, че когато ти игра в Левски парите не бяха проблем за клуба, но сега ситуацията е малко по-различна. Какво искаш да кажеш на сегашните играчи? Какъв съвет би им дал?
Така е! По време на моя престои в Левски парите наистина не бяха проблем. Отборът имаше богати спонсори. Имахме зад гърба си Владимир Грашнов, лека му пръст. След него дойде Майкъл Чорни. Но мисля, че парите не са всичко в този живот. Спомням си, че когато се скарах с Муслин и той искаше да ме изгони от Левски, за да докара един „добър“ футболист на мое място, тогава аз заявих, че ще играя една година без пари в клуба! Но в днешно време футболистите смятат, че всичко е пари. Парите идват, минават и заминават. Последните 10 години в Левски идваха едни футболисти, които бяха със съмнителни качества, но колко от тях спечелиха доверието и любовта на феновете? И колко от тях могат да кажат, че именно тези фенове ще се свържат с тях след 20 години, за да им споделят любовта си? Когато видя съобщенията си в Инстаграм от феновете на Левски и разбирам, че парите не са най-важното нещо, повярвайте ми. Всеки един футболист, идващ на „Герена“, независимо от това дали е българин или чужденец, трябва да знаят, че обличат фланелката на най-големия клуб в България и от тях ще се иска винаги най-доброто. Трябва да се раздаваш на 100% във всяка една тренировка и във всеки един мач.
Кой е най-добрият треньор, с когото си работил в Левски?
– Няма съмнение, че това е Люпко Петрович. Той е нещо като мой баща, но съм му малко обиден. Люпко ме изгради мен като футболист и като човек. Първо във Войводина (Нови Сад), после и в Левски. Под негово ръководство съм играл най-хубавите си години във футбола. Но аз му се обидих на него, когата отиде в ЦСКА. Много пъти говорих с него и му казвах: „Татко, знаеш колко много си обичан в България и как е приемат феновете на Левски, защо ти е да ходиш в ЦСКА?“. С това си действие той обърна голяма част от феновете на Левски срещу него. Но аз го предупредих много пъти за това.
Ти обиден ли си тръгна от „Герена“?
– Не! Категорично не. За 3 години от престоя си на „Герена“ не мога да кажа въобще, че съм бил обиден на някого. Никога няма да забравя момента, когато бяхме на подготовка в Турция, а аз имах контузия в ахилеса и Муслин ми каза: „Искам да докарам по-добър футболист от теб и ти повече не можеш да играеш футбол“. Когато влязохме в автобуса след тренировката, моят приятел Митко Иванков викна на висок глас: „Ти винаги ще бъдеш един от нас!“. Никога не мога да бъда обиден на никого. В Левски всички са мои братя. Никога не съм предполагал, че след престоя ми на „Герена“ ще го кажа, но ето сега го заявявам в прав текста, че кръвта ми е синя!
Поддържаш ли връзка с някого от бившите си съотборници в Левски?
– Поддържам, да. С Митко Иванков, Елин Топузаков, Георги Петков, Илиян Стоянов, Георги Иванов – Гонзо, Ради Сираков и с почти всички имам връзка. Аз много често ходя до София.
Разкажи ни малко за твоя син. Знаем, че той също е футболист.
– Трябва да кажа първо, че синът ми е може би по-голям левскар от мен. (Смее се). Той е на 23 години и играе като централен защитник в Борац (Чачак). Първата си тренировка той направи в Левски (Раковски). Тогава беше на 6 години. Първият му треньор беше Сашо Начев. Аз по това време играех в Марек (Дупница).
За финала на нашето интервю, какво би искал да пожелаеш на феновете на Левски?
– Аз, като Далибор Драгич, искам да им кажа нещо от мен. Искам да им благодаря за всичко, което направиха през последните години за Левски. За нашия любим отбор! Благодаря на всички левскари по целия свят, които дадоха своята подкрепа и Левски съществува заради тях! Пожелавам им винаги да обичат отбора си и да дават все така своята подкрепа! Вярвайте, че нашето време отново ще дойде, както аз вярвам! Пак ще ги мачкаме и ще се радваме на титли и на купи. Благодарен съм ви! САМО ЛЕВСКИ!
