Отдавна съм се разделил с много илюзии за левскарството. Казвам го съвсем честно от опита в последните 8 години. Вземам повод от вълненията по повод предложението на Нойзи Левски да излезе със сини фланелки и жълти гащета в неделя. Не е кой знае какъв проблем как ще излезе. Помислете само по един въпрос. Сигурно ви е любимо да участвате в скандирането на секторите: „И преди, и сега, Левски значи свобода!“. Чували сте за „Левски, Дубчек, Свобода!“ от Универсидата в София в края на 60-те. Знаете със сигурност за „Левски оле, нищо общо с МВР!“. Чели сте за десанта на „Армията“ след като ни преименуваха на Витоша и че там Левски игра на свой терен, а милиционерите извеждаха цели редове само ако някой извика истинското име на отбора. Гордеете се, че Георги Марков (не Ники, който излиза в Гугъл) е казал, че „Отборът на Народа“ победи „Отбора на Властта“ със 7:2. Мога да продължавам още!
Това е наследство, което е оставила публиката на Левски! Това наследство е направило Левски такъв, какъвто го обичаме и с който се гордеем. Хайде сега помислете какво наследство оставихме в последните години след юбилея? На задкулисието ли скочихме? На Бойко Борисов и парашутистите му ли? На Божков, който ни се подигра ли? На тия, които направиха дълговете ли? Изобщо има ли нещо между юбилея и днешния ден, за което бъдещите поколения ще могат да кажат, че са горди с левскарите? Могат да се „гордеят“ с тълпи левскари, нападащи се един друг, вместо да се фокусират върху очевидните левскарски врагове. Горди ли сте, че скачате на всеки собственик чак когато не е собственик? Горди ли сте, че казвате, че сте били наивни и са ви измамили?Не казвам, че в неделя трябва да играем със сини фланелки и жълти гащета, както срещу Хайдук. Не казвам дали нещо е правилно или не. Искам да си върна илюзиите, че левскарите сме различни. И че като скандираме това за свободата не сме лицемери. Има някаква логика и разни кретени да ни бъзикат като пускат шал с емблемата на Тирето в официалния магазин и го свалят насрани след един час. Тоя шал, Диксъна, Казанската афера, събора в зала Универсиадата, акциите в ръцете на Сашо Диков – това позволява „левскарството“, докато предишните поколения ходеха на хокей за да викат срещу Съветския съюз.В едно нещо съм сигурен. Ще си върнем Левски чак когато изчегъртаме спартаковското. Махнем бялото. За тази лустрация говори Мъри, ако не сте разбрали. Не за някакви дребни или по-едри кражби. Пари ще съберем и ще оправим бакиите на крадците. Душите се изчистват по-трудно.
П.с. Преведох и ще закача като се появи документа с 19.14 лв. към Левски като дарение за този пост в моята си кампания. Защото вярвам, че ще приключим най-накрая с Левски-Спартак. Това ми е последната останала илюзия. Да има с какво тези след нас да се гордеят.
