Халфът на Левски – Илиян Стефанов – говори в предаването „Домът на футбола“ по Диема Спорт. Последното ново попълнение на „сините“ сподели мнението си за първите си мачове с екипа на столичани и работата си с Димитър Димитров и Станимир Стоилов.
Илияне, сбъдна ли мечтата си, след като облече фланелката на мъжкия отбор на Левски?
– Да, това беше незавършената, липсващата частица. Аз съм юноша на отбора, бил съм 10 години в школата, а сега е невероятно да съм част от мъжете. Разбира се, че винаги съм вярвал, че мога да се завърна. Всяко момче от школата има такава мечта.
Как стана преминаването ти на „Герена“?
– Вижте, най-важното е, че съм в Левски. Драма не е имало, а по-скоро имаше доста спекулации. Пишеше се за проблеми и неща, които не бяха истина. Като всеки футболен трансфер се случиха нещата – взаимен интерес от клуба и футболиста, нищо повече.
Какви мисли ти минаха през главата, след като дебютира срещу Септември София (2:0) за купата?
– Като застанах на тъчлинията, имаше дълго „Уау“. Изпитах и еуфория. Казах ви – поставих частицата и наредих пъзела. Бях горд и удовлетворен.
Сякаш вече си извоюва титулярно място…
– Амбициозен съм. И всяко нещо, което правя, е свързано с това да бъда по-добър човек и футболист. Кауза е да се подобрявам постоянно. Да бъда по-агресивен, да се развивам. Искам винаги да давам всичко от себе си. Резултатите ще говорят.
Къде се чувстваш най-добре на терена?
– В по-предни позиции. Най-удобно ми е на поста зад нападателя. На всяка офанзивна позиция мога да допринеса с полезни неща за отбора.
Вече го правиш – вкара победния гол срещу Локо София.
– Беше ситуация, в която знаех, че трябва да търся попадението. Успях от втория опит да вкарам.
Опозна ли съотборниците си?
– Колективът в Левски е страхотен. Познавах се с половината от момчетата. От първия ден, когато пристигнах, благодарение на Миланов и Михайлов, бях приветстван добре. Внедриха ме в атмосферата. Двамата са лидерите, няма какво да го крием. Играли са на високо ниво в Европа, така че това не се нуждае и от коментар.
Как се чувстваш, след като двама доказани треньори те искаха в отборите си – Димитър Димитров-Херо те взе в Берое, а Станимир Стоилов в Левски?
– Уважавам много Димитър Димитров, както и неговото семейство. Благодарен съм въпреки кратката работа с него. Той ми бе треньор само месец, но ми бе много полезен. Даде ми много интересни детайли за моята позиция. Това е добър знак за мен. Сериозно момче съм и гледам да се подобрявам постоянно. Станимир Стоилов? Няма да бъда аз човекът, който да го коментирам, нито да разкривам принципите и тактиката му. До името му са резултатите, които е постигнал. Той е един от най-добрите треньори в България. Има си различен тип работа. Красноречиво е представянето на отбора. В мига, в който пое Левски, сякаш с магическа пръчка нещата започнаха да вървят нагоре. Иначе пое екип, който куцаше и буксуваше. Не отиваше на Левски да е такъв. В момента постепенно става това, което трябва да е.
Левски е на полуфинал за купата срещу Лудогорец, бори се и за първата шестица. Откъде ще е по-лесно да пробиете до евротурнирите?
– През призмата на Левски единственият отговор е борба на всеки фронт. Само това ни отива.
Минават ли ви мисли, че през седмото място и бараж е по-лек пътят към Лигата на конференциите?
– Не правим сметки. Предстои ни трудно гостуване на Пирин. Но и този тим има слаби страни, които ние ще атакуваме. Стремим се единствено към трите точки.
Мачовете с Лудогорец за купата също не са толкова далеч.
– Преди това обаче ни чакат важни двубои за първенството – първо с Пирин в Благоевград, а след това с Черно море на „Герена“. В паузата ще можем да поработим върху детайлите и нещата, които липсват в отбора. Само така ще ставаме по-добри.
Коя е следващата мечта, която искаш да постигнеш в кариерата си?
– Предпочитам да я покажа, вместо да я кажа.
Имаш завършено висше образование… Как успя да го направиш?
– Всичко опира до това какво иска човек. Това все пак са знания, които са нужни на всеки от нас. Аз съм израснал в интелигентно семейство, възпитаван съм, че училището е много важно и трябва да уча езици и да вляза в университет. Това ми бе заложено от семейството.
Помага ли ти това на представянето?
– Със сигурност.
Още като млад успяваш да си заслужиш договор със световен гигант, който произвежда спортна екипировка. Как те промени това?
– Футболист или обикновен човек не трябва да търси самочувствието в материални неща. А трябва да го носи вътре в себе си. Да, това бе нещо като сбъдната мечта, но толкова. Бе приятно и удовлетворяващо, но нищо повече.
